I'm The Next "You"

31-Revealing the past

Когато се прибрахме беше станало доста късно, затова не съобщихме на никого, че сме вкъщи. Направо свалихме якетата и обувките си и се качихме до горе. Тръгнах да влизам в стаята си, но гласът на Сам ме прекъсна.

-Роуз, искаш ли да останеш при мен тази вечер?-попита ме предпазливо

Той самият още не беше свикнал с факта, че сме заедно. Аз също, но като по чудо го възприех по-лесно.

-Да, разбира се. Само да се оправя.

-Добре.

Усмихнах му се, но по-скоро на желанието и нетърпението изписано в очите му. В следващия момент бях в стаята си, прекъсвайки очния ни контакт.

Набързо извадих понтника и късите си панталонки, които използвах за пижама. Преоблякох се в тях, след което се втурнах към банята, за да си измия зъбите. Макар и да бях уморена изразходвах от енергията си, за да съм максимално бърза. Нямах търпение да легна при Сам, да се сгуша в него и да заспим в прегръдката на другия.

Когато зъбите ми бяха чисти изплакнах устата си и я забърсах с кърпа. Излезнах от банята, а след това и от стаята си. Извървях краткия път до стаята на белокосото момче по-бързо, отколкото предполагах. Почуках на вратата му, за да знае, че влизам.

-Влез, Роуз!- извика ми отвътре.

Аз отворих вратата и влезнах вътре ухилена като послушно кученце, получило наградка. Сам седеше на леглото си. Обърна се към мен почти веднага, след като изгаси екрана на телефона си и го остави на страна. Усмихна се в моя посока, а аз му отвърнах. Присламчих се до него и се сгушихме един в друг. Той ме обгърна с ръката си. Постояхме така известно време.

-Спи ли ти се?-попита ме изведнъж

-Не. На теб?

-Не...Да правим нещо?

Обмислях вариантите, които имахме, и след кратко време отговорих.

-Хайде...да се опознаем.. Да разберем за миналото на другия? Ако искаш.

-Ъм, добре. Хайде, ти си първа.

Отново започнах да мисля. Исках да започнем с простички въпроси, а после...да научаваме по-важните и дълбоки неща.

-Кой цвят ти е любим? И би ли казал защо?

-Всъщност, макар и не толкова очаквано, е черното. Харесва ми тъмнината, нищо че, съм се заобиколил от бялото. Харесва ми, когато в приказките не винаги бялото е знак за добро, а черното-за лошо. Разбива представите и нормите. Черното създава една илюзия за безкрайност и ти се иска да я опознаеш. Нещо като стаята на Ноа-Сам се засмя-Ами ти? Кой ти е любимият цвят?