I'm The Next "You"

8-He'll be fine

След като почистихме храната от лицата си се захванахме с тази по пода. От време на време прехвърчаха още парчета от сандвичи. Явно мятането преди малко не е било достатъчно.

***

След като всичко беше чисто с Лия се качихме в стаята ми. Няма и десет минути по-късно тя каза, че трябва да тръгва. Отново й благодарих за нещата и й предложих пари, но тя отказа. Накрая й ги набутах в чантата, докато тя беше в тоалетната. Беше ми неудобно да не й платя.

Като се върна, си прибра другите неща и тръгнахме. Изпратих я до външната врата и после тръгнах пак към новата ми стая. Напоследък прекарвам доста време там.

По пътя чух как Ноа говори по телефона с някого. Исках да чуя с кого и за какво, но можеше да загазя, ако ме хване. Въпреки, че бях много любопитна, успях да се въздържа. Все пак дочух малко. Мисля, че е свързано с момчетата.

Заключих вратата след себе си и се метнах на леглото. Коремът пак ме присвиваше, но не ми се ставаше от леглото за каквото и да било.

*Два дни по-късно*
Гледна точка на Дани:

-Да, Дани, добре съм. Ноа се грижи за мен.-радвам се да чуя, че е добре, а и звучеше радостно

-Добре, Роуз. Ако има нещо ми звънни, ясно? Ще се чуем пак, трябва да затварям.

-Да, добре. Чао.

Браво на Ноа. Добре, че не е посмял да я нарани. Надявам се, че не е само защото го заплаших няколко пъти. Още на втория ден, когато тя дойде, той искаше да се отървем от нея. Да я убием. Мамка му, проклетникът искаше да я убием.

Надигнах чашата си, която беше наполовина пълна с уиски и отпих малка глътка. Това ме успокои до някъде.

Ами ако й направи нещо? Има още няколко дена докато си дойдем. Вчера дадохме пратката, но шибаният ми баща трябваше да ни измисли още работа. Исках вече да се прибера. И тези часове в онова летящо бедствие, наречено самолет да минат бързо.

С Логан, Сам и още двама приятеля пътувахме към бърлогата на Алън. Как мразя мазната му муцуна, как искам да я размажа. Особено сега, когато ни отмъкна част от стоката, без да плати. Ще си го върнем тъпкано.