I'm The Next "You"

15-Shit, how do we forgot about that?!

-А-аз също ти благодаря-каза ми Сам и се приближи към мен

-За какво?

-Че направи животът ми по-забавен, по-интересен. Защото от толкова време не е имало някой, който да не иска да се държа като безчувствен убиец или просто някой, с който да се чувствам свободен.-той скъси още от разстоянието по между ни-Защото понякога е много трудно да живееш без да спазваш закона.

-Никога не съм гледала така на нещата. Мислех си, че ви е лесно. Че имате всичко, макар и взето по такъв начин. А-аз...съжалявам.

-Няма нищо, за което да трябва да съжаляваш. Нормално е да мислиш така.

Кимнах му и отделих погледа си, местейки го настрани. Не ми е удобно да го погледна. Знам, че нищо не съм направила, но ми е криво. С две изречения той ми показа, колко греша за тях. А дори не знам подробностите.

-Хей- той хвана нежно брадичката ми, извъртвайки главата ми към него-Казах, че няма за какво да съжаляваш. Хайде да тръгваме, преди някой да ни е видял.

-Добре, да тръгваме.

Минахме по същия път, по който минахме вчера. През борчетата, които миришат на смола. После стигнахме пясъка и се приближихме към океана.

-Няма да влезнеш, нали?-попитах го аз зачудено, когато той свали обувките си- Студено е. Ще настинеш.

-Не бъди пъзла! Малко вода няма да те убие.-каза той и потопи краката си във водата-Хайде ела!

-Няма нужда. От тук вече замръзвам, като си се представя вътре.

Той се ухили и излезна от водата. Дойде до мен и в следващия момент бях в ръцете му. Мамка му, вдигна ме като булка. Понесе ме към водата, но ме премести на рамото си. Естествено, че ритах и пищях.

-Моля те, пусни ме! Моля те, Сам!

-Доообре-каза той и свали обувките и чорапите ми-Сигурна ли си?

-Не, мамка му, недей! Ще измръзна.

-Хей, или ще стъпиш във водата или ще те метна.

-Ъхх, ужасен си.-той се усмихна и ме наклони към водата, а аз се вкопчих в него, като котка. Дори си забих ноктите в якето му и го обгърнах с краката си.-Недей! Не мога да плувам.

Да, излъгах го. Всъщност плувах отлично, но той няма от къде да знае, нали? Явно успях да го излъжа, защото ме надигна отново и ме понесе към пясъка.