In love with my nanny | Влюбен в бавачката си |

Лина ще живее до Лео

Гледната точка на Лина :

Смит закуси и отиде на работа. Аз стоях в кухнята и се радвах на новия ми телефон. Имах инстаграм. Смит ми беше последвал нвговия профил и профила на Синти.

Тъкмо щях да му отворя профила, за да му видя снимките и той ми писа.

Много ме ядосваше тоя човек. Първо е мил, после се прави на идиот.

- Добро утро! - усмихна ми се Синтия и влезе в кухнята.

- Добро утро, съкровище! Искаш ли палачинки? - попитах я аз, но тя не ме отрази.

- Къде е тати?

- На работа.

- Не е на работа. Той ми обеща, че ще си е вкъщи.

- О да може и да е отишъл до магазина. Сега ще хапнеш ли? - опитах се да я разсеям от мисълта, че баща ѝ я е излъгал.

- Не съм гладна вече. Защо всички ме лъжат? Мама ме излъга, че винаги ще е до мен. Тати не спира да ме лъже за всякакви неща. - разтрои се тя и я прегърнах.

- Аз не те лъжа. Сега ще ядеш ли заради ме? - попитах я аз и тя поклати глава.

3 часа по-късно:

Синтия искаше да излезнем и нямаше какво друго да направя освен да питам господин шефа.

20 минути по-късно:

Смит най-накрая дойде. Оказа се, че не е бил на работа в офиса, а на фотосесия.

- Тате ще отидем ли в парка? - питаше го Синтия, докато той се преобличаше в неговата стая.

- Синтия остави ме да си почина и следобед ще отидем където искаш.

- Ама ти каза...

- Какво съм казал няма значение въпросът е какво мисля. Сега няма да ходиш никъде!- развика се той.

Синтия се нацупи и си отиде в стаята. Аз също много се ядосах и влязох в стаята на Леонардо.

- Как смееш да ѝ говориш така? Нямаш ли поне малко съвес.... - казах без да се изкажа аз, защото забелязах, че той е полугол. 

- Можеше да изчакаш малко и тогава да ми се караш. - засмя се той. Аз излязох от стаята и отидох в моята. Беше ми много неловко.
След 10 минути той дойде.

- Та нещо щеше да ми казваш ли? - усмихна се мазно той и седна до мен на леглото.

- М... Вече няма какво. Мога ли да си ходя? Ти си си вкъщи вече. - питах го аз притеснена.

- Не. Не може да си ходиш. Много си ми далеч. Ще ти купя апартамент точно до нашия.

- А... Не благодаря. Страх ме е от високо. - казах сковано аз и той се изсмя.

- Недей да си взимаш нищо от стария апартамент всичко ще ти е напълно ново. - усмихна ми се той. Аз не знаех какво да правя и просто гледах надолу. Един кичур коса беше паднал пред лицето ми и той го сложи зад ухото ми.

Имам чувството че цялата почервенях. Стана ми топло и плувнах в пот от това негово докосване.

- Аз ще направя нещо за ядене. - казах аз и веднага скокнах и отидох в кухнята.