Лео и Лина се опознават

365 44 3

Гледната точка на Лео:

Наистина не знам какво ми ставаше. Не исках да наранявам така Синтия. Не исках и да плаша Микейла така. След 1 час отидох да ги проверя и всички бяха заспали. Микейла се беше настанила на земята и ми стана жал.
Опитах се да я субудя, но тя не искаше да става. Вгледах се в очите ѝ. Бяха ми познати. Миглите ѝ и веждите ѝ много ми напомняха на нечии други. Устните ѝ също ги помнех от някъде.

- Какво си ме зяпнал така? - изсмя се леко Мики и скочи от леглото. Аз ѝ се намръщих.

- Не смяташ да спиш тук, нали? - прошепнах ѝ аз и ѝ подадох ръка, за да дойде с мен и да оставим детето и кучето да спят.

- Да не би да искаш Елизабет да спи тук?

- Тя ще спи при Синтия. На теб съм ти приготвиил стая.

- Но няма да спя всяка вечер тук, нали? - изплаши се тя.

- Няма споко. - усмихнах ѝ се аз. Стигнахме нейната стая.

На масата бях оставил 2 чаши и вино, за да си поговорим малко и да разбера повече за нея

Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.

На масата бях оставил 2 чаши и вино, за да си поговорим малко и да разбера повече за нея.

- Много е хубаво тук. - усмихна се тя и се метна на дивана.

- Искаш ли да те черпя?

- Няма да откажа, Смит.

Сипах виното в чашите и се настаних до нея. Следях с поглед всяко нейно действие. Толкова беше нежна. И толкова ми беше позната.

- Разкажи ми нещо за теб. - започна тя сякаш прочела мислите ми.

- Ами... Имам дъщеря. Мразя животни. Жена ми ме заряза преди близо година. И от тогава кариерата ми на бизнесмен и модел потръгна много. Твой ред.

- Аз нямам деца. Мисля, че не мога да имам деца. Имала съм 1 гадже. Той почина в катастрофа. Имам си само кучето Елизабет.

- Нямаш ли родители?

- Те са ме изостваили като съм била малка.

- Моите пък живеят близо. Майка ми е модел и има своя марка дрехи, а баща ми е Джейкъб Смит. Няма как да не го знаеш.

- Ами чувала съм това име, но не се сещам. Както и да е. С жена ти защо се разделихте?

- Тя ми изневери.  С най-добрия ми приятел.

- Кофти.

- До някъде. - усмихнах се аз, за да не правя нещата толкова неловки.

Гледна точка на Лина :

Имаше нещо странно в този човек. Защо му трябваше да ми орави стая? И защо ме гледаше така? Наистина ме е страх от него. Но работата е много хубава и ми плащат добре. Как бих могла да напусна?

In love with my nanny | Влюбен в бавачката си |Read this story for FREE!