Лина е заминала за Сидни

709 59 8

1 седмица по-късно:

Нямах никаква информация за Лина и отидох в полицията, за да съобщя за изчезнла тийнейджърка.

- Здравей полицай Роджър. Може ли да вляза? - попитах главния полицай и той ми кимна.

Влязохме в офиса му, където имаше още двама полицаи.

- Как да ти помогна Смит? - попита ме Роджър и седна на бюрото си, а аз се настаних на стола до него.

- Гаджето ми го няма от вече седмица. Имате ли някаква информация за Лина Джонсън?

- Лина ли? Не мисля. - каза той, но все пак провери компютъра. - Не мисля, че е регистрирано такова име някъде.

- Как се казва момичето? - попита един дебелак, който явно доста се вълнуваше от разговора ни.

- Лина. Нещо говори ли ви господин калориина граната? - иззлобях аз.

- Последно е забелязана на летището. Билет за Сидни, Австралия. Откажи се мъжки. - каза ми той и си засука калайджийския мустак.

- Сериозно ли Роджър? - опулих се аз.

- Оо да... Съжалявам момче. - каза Родж и си тръгнах ядосано.

Как така билет за Сидни? Ами Кристин? А от къде Лина има толкова пари? Нещо не е както трябва.

Влязох в колата и си проверих телефона. Нямах съобщения от Лина.

Не можех да повярвам. Трябваше да се свържа с нея. Въпросът е как.

Вечерта:

Наще се прибраха. Майка ми вече беше 7 или 8 месец бременна и баща ми все вървеше след нея. Двамата носеха някакви торби, които бяха пълни с нещо.

- Лео ти не трябва ли да си с Лина някъде? - попита ме баща ми и остави торбите в асансьора.

- Лина е заминала за Сидни. - казах аз и се разревах.

- Успокой се момчето ми. Тя те обича. Ще се върне. - успокои ме мама и седна до мен.

- Благодаря ви, че сте до мен. - казах през сълзи аз и прегърнах майка ми като някое бебе.

В този момент телефонът ми иззвъня.
Изписа ми името на Лина и веднага вдигнах.

- Ало. Любов моя къде си? Защо ме остави? Как си? - заговорих развълнувано аз.

- Остави ме. Не ме търси. - подсмърчаше Лина.

- Моля? Какво става?

- Обичаш ли ме? - попита ме през сълзи тя.

- Адски много, съкровище. Кажи ми какво става. - притесних се аз.

- Искам да започна от начало. Моля те остави ме. - разплака се тя и затвори. Опитах да ѝ звънна отново, но телефонът ѝ вече беше изключен.

Гледната точка на Лина :

Вече трети ден съм затворена в къщата на полицай Хари.

Последното, което помня, е че отивах да оставя Кристин на училище където ме пресрещна той.

Попита ме дали не искам да говоря с някой за станалото с мсйка ми. Казах му, че бързам, но той ме хвана и ме натика в някакъв бус.

In love with my nanny | Влюбен в бавачката си |Read this story for FREE!