Измислих песен.

1.3K 82 8

- Джимин искаш ли ти да си първата жертва? - попита го Мариана и той поклати глава за "да".

- Предизвиквам те... Да целунеш Лина. - каза тя и той се усмихна мазно. Защо ли не очаквах да го предизвикат друго.

Джимин стана и отиде при Лина. Преди да я награби реших, че няма да понеса гледката и отидох да си сипя уиски. Обърнах се с гръб към тях и изчаках да започнат да им ръкопляскат, защото от тия идиоти само тва можех да видя.

Стоях така извстно време и реших да се обърна, защото не чух нито ръкопляскания нито подсвиркване.

И точно както очаквах да се случи - той се увери, че и аз ги гледам и я целуна.

Не беше просто целувка, а направо мляскане. От тея противните които те карат да настръхнеш от погнуса.

Толкова ми стана лошо като ги видях, че излезнах на двора да подишам свеж въздух. Харесвах да се взирам в звездите. Мислех да уча астрономия, но не е моето нещо. Както си стоях и ме усени страхотна идея за песен :

Ти ми  подаде рамо, когато имах нужда от него

Ти ми показа любовта, когато не я усещах

Защото,
Ти си, ти си

Причината, поради която все още се държа.
Ти си, ти си

Причината, поради която главата ми е все още над водата

И ако можех да открадна луната,
бих я дал на теб.

И ако смъртта идваше,
да те вземе,
ще дам живота си за теб.

(Ne sym mislila az dumite eto vi istinskata pesen. Mnogo e krasiva, moje da vi stane i lubima.  Na men i na ChiaraAndFedez ni e favorite)

( prevoda e na Google taka, che ne me sudete)

- Лео, какво си зяпнал? - появи се Лина и ме стресна.

- Размишлявам. Ти за какво дойде?

- Дойдох да те извикам да игаеш.

- Всъщност не ми се играе.

- Ами какво ти се прави? - попита ме тя и седна на тревата до мен.

- Свири ми се.

- Пак ли си в "творчески капан" ?

Не знам от къде знаеше за ''творчяските ми капани'', но после се сетих, че може би майка ми ѝ е казала.

- Мда... Надявам се да отмине. А знаеш ли защо съм в това окаяно състояние?

- Не, Лео кажи ми.

- Защото "творческият капан" ме кара да мисля за теб?

- О колко страшно звучи да си мислиш за момичета. - засмя се тя.

- По-страшно е от колкото го предствяш. - въздъхнах аз и бяхме прекъснати от цялата тайфа която се беше затичала към басейна с крясаци.
Преди всички да скочат обаче им се развиках да спрат. Те  ме погледнаха очудено, но после RM им каза да ме оставят и се разтикаха.
Тва момче ме разбира повече и от родителите ми.

Лина също тръгна да си ходи, но ѝ казах да остане, за да си изясним някои неща.

Тя седна на дивана, а аз си взех една чаша уиски и седнах на земята срещу нея.

- За какво ще говорим? - подхвана тя.

- Харесваш ли ме? - питах я аз без да овъртам.

- Не знам Лео.

- Няма такъв отговор.

- Тогава ти ми отговори на същия въпрос.

- Да, харесвам те. И то много.  Кажи ми дали е взаимно?

- Ти си луд. - засмя се тя и видях как бузите ѝ се изчервяват. Не знам, защо толкова често ми казваше, че съм луд но ми харесваше.

- О луд съм значи? Луд ли ще съм след като няправя това? - попитах я аз и я целунах бурно.

Hei horaa🖐🏼 Skoro shte stane neahto golqmo taka che se prigotvete. ❤

In love with my nanny | Влюбен в бавачката си |Read this story for FREE!