Страшен задник вадиш, Джонсън

1.6K 85 13

Гледната точка на Лео :

Пфф май наистина имах вина, че са скъсали. Ама, ако той наистина я обичаше нямаше да ревнува за такава глупост.

- Та... Кво мислиш? Има ли смисъл да продължавам да мъча нещата между? - попита ме тя и се отдръпна от мен.

- Защо питаш мен? - очудих се аз. Ама тя и тя... Като знае, че я харесвам кво ме питa?

- Защото очаквам да разбреш работите и като момче което е късало с много момичета, да ми дадеш съвет.

- Аз? Никога съм нямал връзка, за да я разваля. При мен всички идват за една нощ и след това не се познаваме. Така , че нищо не мога да те посъветвам.

- И защо така? Нали музикантите могат всичко? - усмихна се тя леко.

- Така е. Можем всичко, но не знаем всичко, мила моя. - усмихнах ѝ се аз и колата спря пред къщата.

- Отново ти благодаря за превоза, Лео. Утре ще се видим. - каза тя и тръгна към къщата.

Прибрах се пак вкъщи и наще си бяха дошли, но си оправяха багажа за Италия и дори не ги поздравих.

На следващия ден :

Цял ден не ми върви добре. Имам 4 по История и заместник директора ни хвана с Жасмин когато се нагъвахме в тоалетните. Пуу за малко да ме изключат.
Та последен час имах математика, но госпожата я нямаше и реших да ида да видя кво прави г-жа Грейс (класната с която много се разбираме) .

Вратат на стаята по музика беше отворена. Чух госпожата да тряска по пианото и да крещи по някой за тва отидох да видя кой е нагазил лука.

Стигнах до кабинета и видях Лина да стои на пианото и малко и оставаше да не се разреве, а Грейс беше почервеняла от нерви. (Класната е голямо хахо и от най-малкото пали фитила)
Почуках възпитано на вратата и всички ме погледнаха.

- Госпожо имам свободен и ще остана да слушам урока. - казах аз и седнах нахално на стола на бюрото докато тя обесняваше нещо на Лина на пианото.

- Това е примерен ученик. Виждате ли колко е любознателен? - започна да крещи Грейс. Лина ме гледаше объркано, а аз ѝ се подхилвах.

- Кой Ви ядоса госпожо? Кво не могат да направят тея бавняри?

- Ей тая малумница от 1час не може да изсвири гамата на Ми бемол мажор. Представяш ли си?

- Ее госпожо, ние с Лина сме такива приятели, а Вие да не я харесвате, ама споко, Леонардо Да Винчи ще спасява положението. Седнете си починете аз ще ѝ покажа. - отстъпих си мястото на Грейс и отидох до Лина.

- Не искам да ме учиш. Мога да ти я изсвиря без грешка. - напери се Лина и започна да свири някви пълни глупости.

- Ми бемол мажор, любима моя. Хвани гаджето ти да те научи на гамите. - заядох се с нея и тя ми хвърли гневен поглед. Мисля, че не само тя ме гледаше накриво, а целия клас беше вторачил поглвд в мен щом чуха да ѝ каазвам "любима".

Изсвирих гамата и всички започнаха да ми пляскат сякъш съм Моцарт.
После Грейс ме изгони от пианото и седнах до Жасмин.

Звънеца би и всички си тръгнаха. Отидох в коридора да говоря с Филип(един приятел) и Лина мина покрай нас. Щом ни подмина ѝ посвирнах и тя се обърна.

- Страшен задник вадиш, Джонсън. - ухилих ѝ се аз, а тя обърна очи и продължи да крачи по коридора с необичайно бързо темпо.

In love with my nanny | Влюбен в бавачката си |Read this story for FREE!