Мразя да си по-умен от мен

1.4K 76 7

Гледната точка на Лео :

Много ме домързя да пиша на тва лайно и просто оставих телефона на масата.

- Лео? Кво ти стана? - попита ме Лина.

- Не ми се занимава с тоя. Вече те е зарязал така, че си изцяло моя и трябва да мисля следващата си стратегия. - казах самодоволно аз и опитах да сложа ръката си на крака ѝ, но тя го отдръпна.

- Ами всъщност не точ... - опита се да довърши тя, но аз ѝ направих знак да мълчи.

- Остави ме да се нарадвам на това събитие, Лина Джонсън.

- Откачи ли? - попита ме объркано тя.

- Не. Искаш ли да играем пак на UNO?

- Всъщност не. Исках да те питам до кога се очаква от мен да седя с тебе щото вече е 22:00?

- Сега ще се обадя на майка ми да я питам. - казах аз и си извадих телефона.

След седмото звънене мака ми най-сетне си вдигна шибания телефон.

- Как си Лео? Как е с новата бавачка? Свикна ли? - пита ме супер загрижено тя.

- Ъм... Добре е. Само да те питам дали Лина трябва да остане за вечерта?

- Ако иска да остане, ако не, утре сутринта да дойде и да те закара на училище.

- Добре, айде чао. - казах ѝ аз и ѝ затворих телефона.

Отидох при Лина да ѝ кажа колко е зле майка ми и как си мисли, че тя има кола, но вместо да ѝ съобщя, че е свободна да си ходи се наложи да ѝ помагам да изкара "тортата" от фурната, защото беше адски гореща и пареше доста. Тортата беше пълен провал. Шоколадът се стичаше, а като я разрязохме цялата беше изгоряла. И разбира се Лина обвини мен. 

- Госпожице Джонсън в нищо не ви бива. Дори една торта не можете да ми направите. Ще го запиша в графата минуси. - казах аз и ѝ се усмихнах докато тя ме гледаше сърдито.

- Отново си идиот.

- М благодаря. - засмях се аз и отместих един кичур от косата ѝ назад.

- Какво каза Виктория? - попита тя нетърпелива да чуе, че може да се разкара от мен.

- Каза да останеш. И даже трябва да спиш при мен. В леглото ми. За да не ме е страх.

- Не вярвам да го е казала. - погледна ме въпросително тя.

- И така трябва. Каза, ако искаш да си ходиш, но сутринта да дойдеш и да ме закараш на даскало.- усмихнах се леко.

- На гръб ли да те нося?

- Споко. Ясно е, че аз ще те закарам. - казах аз, а тя започна да се оправя.

Изпратих Лина до вратата и щом влезнах обрато тя отново почука.

- Кажете, Лина Джонсън.

- Ще ме закараш ли до вкъщи? - попита ме тя и направи кучешки очи. Толкова беше сладка.

- Ако ме целунеш по бузата.

- Офф ще вървя пеша, глупако.- въздъхна тя и тръгна наобратно. Аз я хванах за ръката и тя се обърна към мен.

- Ще те закарам разбира се. Какво да те правя?

Лина запърха от щастие и се качихме в колата. Оставих я
у тях - както се очаква от мен и после се прибрах.
Прибрах картите UNO и на една от тях беше написно с червило:

"Мразя да си по-умен от мен."

Щях да падна от смях. Лина мисли, че съм по-умен от нея? Хахахаха. Обожавах това момиче.

Исках да ѝ пиша и да ѝ кажа, че здраво съм си загубил ума по нея, но щеше да звучи прекалено наивно и глуповато за това реших да си легна и утре да ѝ пиша, за да измисля по-добър начин,  да ѝ го кажа.

Hei hora... Shte kacha oshte 1 glava dnes kato podaruk za tova che veche vleznahme v klasaciite. E ne sme na 1,2 ili 3 masto no sme tam. Blagodarq vi !!!!❤

In love with my nanny | Влюбен в бавачката си |Read this story for FREE!