Лео наема Лина на работа

350 40 3

Гледна точка на Лина :

Тоя да не би да ме сваляше? Веднага си дръпнах ръката от неговата. Той ме погледна очудено и започна да се смее.

- Кое по-точно е смешното?

- Вие жените сте направо детска игра. Та... Колко заплата очаквате?

- Ами в обявата нали пишеше 50 лв на ден.

- Ами аз мога да напиша и, че търся бавачка, а всъщност да си търся жена.

- Какви ги говорите?

- Предлагам ти 150 лв на ден. Но цял ден. И понякога цяла нощ ще оставаш. Ок?

- Както вече познахте аз имам куче. И няма кой да се грижи за нея.

- Ще те попитам, това което попитах и дъщеря ми. Нямаш ли приятели?

- Не нямам. - ядосах му се аз.

- Намери си или изпускаш огромен шанс.

- Чак пък огромен.

- Ох... Ти и дъщеря ми си приличате адски много.

- А вие защо търсите детегледачка?

- Не мисля, че е твоя работа.

- Съжалявам.

- Кога ще започнеш?

- С кое?

- С работата. - отчая се той.

- Ох... Съжалявам. Ами... Не знам когато ви потрябвам.

- Довечера ела. В 22:17. Тогава и аз ще съм си вкъщи и ще видя подхода ти с децата.

- Ами... Не е ли късно? Кучето ми... То...

- По дяволите измисли нещо. Не ми пука. - изнерви се той и отиде на прозореца.

- Аз... Да тръгвам ли?

- Ела да видиш дъщеря ми. - извика ме той на прозореца и щом погледнах надолу припаднах.

20 минути по-късно:

Съвзех се и се озовах легнала на някакъв диван.

- Какво? Къде съм? - стреснах се аз.

- Добро утро, госпожице.

- Не... Не мога да повярвам. Колко черни точки събрах за един час?

- Споко. Нормално е за човек, който не се качва на високо да го е страх.

- Сега няма да ме вземете на работа, нали? - разтроих се аз.

- Толкова сте очарователна, че няма как да ви оставя без работа. - усмихна ми се той и ми помогна да стана.

- А апартаментът ви на кой етаж е?

- 15 . Спокойно няма да ти се налага да излизаш по терасите. Сега, ако ми позволиш бих желал да те изпратя до у вас.

- Моля?

- Ако не е удобно заради мъжа ти или нещо... Кажи.

- Не.. Аз... Нямам мъж. Няма проблем да ме закарате. По-добре и, че няма да давам пари за автобуси.

- С автобус ли се предвижваш? - учуди се той.

- Еми... Да

- Много работа имаме с теб. - усмихна ми се той и тръгнахме към паркинга. 

Вкъщи:

Имаше 8 часа докато стане време да ходя на работа. Нямах търпение. Осъзнах, че шефът е много приятна компания. Проблемът беше, че не му знаех името.

После се сетих, че Елизабет няма къде да остане. Обадих се на шефа, за да го попитам дали може да взема и нея.

- Ами... Попринцип не пускам животни вкъщи. - каза той.

- Ама моля ви... Тя е наистина много умна и добра. Никога няма да ви направи мръсно.

- Ох... Взимай я. Само да открия косъм по костюмите ми ще го убия тоя пес.

- Благодаря, благодаря! - зарадвах се аз и той се засмя.

- Да не знабравиш, че часът е 22:17.

- Няма. Обещавам. - казах аз, затворих му и започнах да се оправям.

In love with my nanny | Влюбен в бавачката си |Read this story for FREE!