Лина ми е влязла под кожата

973 65 10

Гледната точка на Лео :

- Как така харесваш Филип? Нормална ли си ма? - развиках се аз и изплаших Ерика.

- Ох ужасен си. Днеска го видях по коридорите. Не знаех, че е той и леко се бутнах в него. Ръката му докосна задника ми уж без да иска и изглеждаше доволен. Усмихна ми се и ми поиска номера. Дадох му го и сега очаквам да ми звънне.

- Слез от колата. - казах безизразно аз.

- Защо?

- Слез от колата и стой далеч от мен. - заповядох ѝ аз и тя го направи. След което тръгнах към вкъщи, но спрях на плажа, за да пиша на Лина.

Тръгнах на там

Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.

Тръгнах на там. След 5 минути бях пред къщата ѝ. Тя излезна да ми отвори.

- Влизаш ли? - попита ме тя.

- Ами, да?- отговорих аз и влезнахме в малкия ѝ хол.

Майка ѝ стоеше на дивана и гледаше телевизия

Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.

Майка ѝ стоеше на дивана и гледаше телевизия. Мисля, че жената беше болна, защото имаше от онези кърпи на хлавата и не изгеждаше добре. Не, че ѝ се подигравам просто ми стана тъжно.

- Мамо това е Лео. Приятел.

- Аха. Забавлявайте се.

- Имаш ли нужда от нещо мамо?

- Не. Кристин ще си дойде. Тя ще ми помогне. О и приятно ми е момчето ми. - поздрави ме тя и ми подаде бавно ръка.

- Здравейте госпожо Джонсън. Много ми е приятно да се запознаем. - засмях ѝ се аз и ѝ върнах усмивката.

- Много приятно момче си Лео. Ще се разбираме.

- Ох да мамо. Айде отиваме в стаята ми. - каза Лина и тръгнахме към стаята ѝ.

- За кво ще говорим? - попитах я аз и се метнах на леглото

Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.

- За кво ще говорим? - попитах я аз и се метнах на леглото.

- Защо се държиш така?

- Как?

- Сякаш не си себеси.

- Грешка. Когато бях с теб не бях себе си. Сега се чувствам прекрасно.

- О радвам се. Имам един много интересен въпрос обаче.

- Целят съм в слух.

- Защо забиваш Гибсън?

- Не я. Просто ми се струва готина.

- О забравих, че ще кажеш така. - въздъхна тя.

- С теб и Филип как върви?

- Лео. Няма мен и Филип. Имаше Лина и Лео. За жалост е в минало приключено време. И така и не разбрах, защо?

- Защото ти все променяш глагомното време от сегашно в минало приключено. Писна ми.

- Как мога да оправя нещата?

- Просто бъди по-твърда. Ако искаш да излизаме, няма проблем. Ако не искаш да се поглеждаме пак няма проблем. Просто си устоявай позицията. Сега какво искаш?

- Да те прегърна. - каза тя и го направи. Имам чувството, че нещо ме беше обладало, защото ѝ простих прекалено бързо. Исках да я разигравам, но... Какво ми имаше?

- Сега ще ми помогнеш ли с някакво произведение по музика? - попита ме тя и аз се съгласих. Лина извади ноти и от някъде измъкна малко пиано и ми показа какво трябва да свири.

2 часа по-късно :

Помогнах на Лина след което си пуснахме Netflix и гледахме някакъв лювобен екшън. Щом свърши Лина беше заспала на гърдите ми. Косата ѝ миришеше уникално. Ъхх пак започнах да я харесвам. А не исках. Явно трябваше да се пусна по течението и да чакам да стане каквото ще става.

Hei hora ✋ Kajete po koe vreme vi e udobno da kachvam. Sushto taka veche otgovarqm na suobshteniq i komentari. Nqmam turpenie da vidq kakvo mislite. 🤷🏻‍♀😊❤

In love with my nanny | Влюбен в бавачката си |Read this story for FREE!