На пръв поглед живота на семейство Смит е прекрасен, но през погледа на Лео нещата въобще не са розови.
Родителите му често пътуват и се налага да наемат бавачка която да се грижи за него когато те отсъстват.
Новата бавачка на Лео е най-обикновено...
Не очаквах Лео да реагира така. Мислех си, че ще го зарадвам, но той...
Виктория остана до мен и продъжи да ме успокоява. Аз не исках да ме успокоява. Исках Лео да не ми е сърдит и да ме приеме.
- Всичко ще е наред, мила. Ще му мине. - говореше Виктория, но аз не исках да я слушам.
- Ох... Вики остави ме. - измрънках ѝ аз и си събрах нещата. Нямах идея къде ще отида, но нямаше да стоя повече при Лео щом не ме иска.
- Ама къде отиваш?
- Някъде където няма да преча на Лео.
- Лина... Той не го мислеше. Вкъщи има място за 30 слона и 15 жирафи, а ти не искаш да останеш. - опита се да ме спре Виктория, но аз се дръпнах от нея и излязох.
Гледната точка на Лео :
Гледах през прозореца, чакайки да видя Лина да си ходи. Най-сетне тъпачката се разкара и слезнах при майка ми.
- Ти си луд. Сега къде ще иде момичето? - ядоса ми се майка ми и започна да сгъва бебешките дрехи.
- Ама кво ти пука къде ще отива? Да не би да искаш да остане в живота ми и да го съсипе?
- Ти съсипа нейния. Ти я направи толкова известна. Ти ѝ направи бебе и сега Ти ще я заебеш, защото си тъп егоист.
- Сигурен съм, че бебето не е мое.
- Преди три месеца тя не беше при Хари, а се моткаше с теб и точно тогава не знам какво ти беше станало, но беше ужасен.
- Ами Филип?
- Той е толкова стара история... Виж кво... Намери момичето и я върни, защото за разлика от теб тя си няма никой. - каза майка ми и наистина ме накара да се замисля. Беше права. Аз съм тъп егоист. Ама пък и от къде да знам, че не е на някой друг.
- Ох... Какъв тъпак съм... Къде е Лина?
- Не знам. Открий я и ме оставете на мира, че ми писна от вашите истории.
Качих се в стаята ми и писах нс Лина.
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
Пригових се и след 5 минути бях пред утях.
Тя стоеше на верандата и плачеше. Отидох при нея и я прегърнах.
- Защо дойде? - попита ме тя.
- Обичам те. Дори бебето да не е мое ще минем през това заедно. - успокоих я аз и тя ме погледна. Очите ѝ бяха подпухнали и зачервени.
- Защо ми се развика?
- Ядосах се. Съжалявам за което. Повече никога няма да ти повишя тон. Заклевам се, принцесо моя.
- А знаеш ли, че съм щяла да абортирам?
- Какво толкова се е случило?
- Какво ли не... Противозачатъчни, стрес, неядене, дехидратация и прекалено много секс. Това ми каза докторът.
- Леле... А сигурна ли си, че аз съм бащата?
- Ох... Естествено, че си ти. Само ти имаш проклятието на семейство Смит.
- Какво пък е тва проклятие?
- Дядо ти е станал баща на 19 и то от проститутка, която сега ти е баба. Баща ти е станал родител на 18 и сега ти на 17. Просто ви е в кръвта.
- Имаш право. - засмях се леко аз и Лина се усмихна. Изправих се и ѝ помогнах да стане. Погледнх корема ѝ, но по нищо не личеше, че е бременна. Двамата се качихме в колата и отново отидохме вкъщи.
Hei hora 👋🏻 pls napishete mi instagramite si. Shte mi e mnogo interesno da si govorq s vas 🤷🏻♀😃
