Драмата на Синтия

326 42 2


Гледната точка на Лина:

Облякох се и се гримирах.

Беше 22:00 и тръгнах към Милано

Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.

Беше 22:00 и тръгнах към Милано. В 22:20 се обадих на господина да ми отвори, защото бях долу, но той не ми вдигна телефона.

- Много закъсняхте, госпожице. - обади се някой от драдинката пред блока им. След малко на светлината от уличната лампа се показа той.

- Моля?

- Казах 22:17 . Цели 3 минути закъснение.

- Бъзикаш ме, нали?

- Напълно сериозен съм. И ако това се повтори ще се наложи да те наказвам. - намръщи се той и влязохме във входа.

У тях заварих наистина голям мезонет.

Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.

- Лол наистина имате голям дом! - възхитих се аз

Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.


- Лол наистина имате голям дом! - възхитих се аз.

- Благодаря. Ела да ти покажа човечето, с което ще прекараваш остатъка от времето си. - каза намусено той и се качихме на втория етаж. Влязохме в тази стая.

Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.


Върху леглото беше седнало това момиченце

Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.

Върху леглото беше седнало това момиченце.

Беше изключително красива

Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.

Беше изключително красива. Щом ни видя обаче цялата подскочи и се притесни.

- Тате... А... Аз не исках да... Обаче... Тогава... - започна да заеква тя и  не разбрах защо.

- Не искам да те слушам. Разбра ли? - ядоса се той и отиде някъде. Момичето започна да плаче и аз се стресирах адски много.

- Какво става, миличка? Защо... Защо сте скарани с баща ти? - попитах я аз и седнах на диванчето до леглото ѝ.

- Той... аз... Така де... Оф... Пробих си ухото, за да си сложа обеца, но не му казах. И сега съм наказана.

- И за това се карате? Бъзикаш ли ме?

- Ох... Ами не само. Аз бях довела вкъщи едно момче. Той е по-голям от мен. Ние гледахме фил и татко се прибра. И изгони момчето, а на мен много ми се скара.

- Това вече е по-разбираемо. А ти какво правеше с това момче?

- Нищо. Само му казах да дойде вкъщи, защото той нямаше къде да отиде. Беше си забравил ключовете и нямаше как да се прибере.

- Това е опасно. И с баща като този ти трябва да знаеш, че не бива да правиш така, нали?

- Да, но тати не ме остави да се изкажа и ме наби.

- Спокойно. Обещаваам ти, че той вече няма да прави така. Но и ти няма да каниш по-големк момчета у вас, нали?

- Да. А ти не си ли непозната?

- Ами аз ще съм ти бавачка така, че ми е позволено. Между другото се казвам Микейла. - усмихнах ѝ се аз и ѝ подадох ръка. Тя също ми се засмя и се представи.

- Аз съм Синтия. Очаквам аз и ти да станем много добри приятелки.

- Аз също. А това е моето куче - Бети. Ако баща ти позволи може Бети също да стои с нас

Синтия много се зарадва и се заигра с Елизабет. След това ме прегърна и двете слезнахме при баща ѝ.


Hei hora👋🏻 dnes mai vi naspamih jivota, no sym bolna i nqma kakvo da pravq. Pls pishete komentari 😁❤❤

In love with my nanny | Влюбен в бавачката си |Read this story for FREE!