Texting Louis Tomlinson (Bulgarian Translation)

40.

"Ъгх, защо нещата са толкова странни между нас?" Зейн попита всички, мятайки ръцете си във въздуха "Все още съм аз. Все още съм Зейн. Не може ли... да обърнем страницата?"

"Така се случва, че все още сме заклещени в главата, в която ни зарязваш." Хари каза, кръстосвайки ръце пред гърдите си. Той седеше на един от сгъваемите столове между Найл и Ерик, като и двамата бяха на тръни, за да следят Хари да не направи нещо необмислено, докато Лиам беше до Зейн.

"О боже мой, Хаз." изрева Зейн "По-щастлив съм, не виждаш ли?"

"Да, но сега ние сме тъжни." Хари се нацупи и наведе главата си, в знак на неудобност "И аз..."

"Как аз съм виновния?" попита Зейн, минавайки с ръка през косата си "Имам предвид, разбирам, че..."

"Как ти си виновен ли?!" Хари изкрещя, шокиран от това, колко невеж беше Зейн, ядосваше се. След това, той затвори очи и се опита да успокои дишането си. "Знаеш ли какво? Ще се преструвам, че не съм напълно оттегчен от присъствието ти през следващите два дни... само, защото искам Анна да си изкара добре. Правя го за Анна."

Луи и Анна се върнаха, носейки големи клони.

"Какво правиш за мен, къдрав?" Анна попита и пусна дървата на земята.

"Нищо, не се тревожи, хлапе." каза той, усмихвайки и' се

"Добре, е, започва да се стъмва, затова ще е добре някой да запали огън." каза Луи "И това няма да съм аз, защото свърших вече достатъчно работа за днес."

"Събра дърва." Ерик присви очи "Свърши най-лесната работа."

"О, така ли? А ти какво направи, красавецо?" Луи вдигна вежди, очевидно шегувайки се с него.

"Туше." Ерик се усмихна на Луи и го потупа по рамото, когато го подмина.

"С Анна ще си бъдем в палатката." обяви Луи, посочвайки палатката, която изглеждаше най-добре опъната.

"Чакайте, това е палатката на Лиам и..."

"Наистина ли искате, Анна да спи в лошо направена палатка и да има опастност да умре?" Луи прекъсна Хари, с ръце пред гърдите си.