32.

570 70 8
                                    


"Какво имаш предвид, че тръгваш?" Анна сбърчи веждите си в объркване, гледайки Ерик. Хари им позволи отново да влязат в къщата, след като ги беше видял през прозореца, че си говорят. Седяха на дивана, Анна се беше облегнала на Луи, докато ръката му беше около раменете и'.

"Каквото чу," отговори Ерик "ще разведа момчетата наоколо, а вие двамата може да... наваксате? Не знам, но това, което знам е, че тръгваме.

"Какво ако..."

Лай от към задната врата, накара Анна да спре да говори. Ерик вдигна пръст и бързо изтича да отвори на замръзналия Луилол. Ерик вдигна кучето, усмихвайки се, докато тя облизваше цялото му лице. "Забравих да я пусна обратно."

"О боже мой, това ли е Луилол?!" Луи скочи и взе кучето от Ерик. Тя размахваше опашка развълнувано, радвайки се на многото внимание, което получаваше.

"Да, тя е." Усмихна се Ерик, след това върна вниманието си на Анна. "Какво казваше?"

"Какво, ако мама се прибере по-рано или нещо такова?" Анна довърши това, което искаше да каже по-рано.

"Ъъ... кажи и', че това е Луи и той е дошъл да те види? Какво толкова?" повдигна вежди Ерик.

"Не знам ако тя..."

"Не се притеснявай, А, по-рано говорих с мама," каза той на сестра си "тя е наред с нещата, но само докато спите в отделни стаи."

"Еее, човече." Пошегува се Луи, пускайки Луилол.

"Внимавай," Ерик удари ръката му игриво и целуна Анна по челото. "Сега ще тръгваме. Ще се видим после."

"Донесете храна!" Анна каза, когато Хари, Найл, Лиам и Ерик напуснаха къщата.

Анна и Луи чуха шума от затварящите се врати на колата, а след това и на отдалечаващата се кола.

"Сами сме." каза Луи, повдигайки и сваляйки вежди.

"Какво предлагаш да правим?" попита Анна, слагайки пръстите си в ръката му.

"Не знам, ти кажи."

"Мислех си.." започна тя.

"Да?" Луи не можеше да чака, да чуе Анна да каже, че иска да правят...

"Нека изпечем торта!" тя изписка и се затича надалеч от него, към кухнята.

Луи се намръщи и я последва бавно. "Йей, точно това си мислех."

"Ммм, сигурна съм, че е така." засмя се Анна, мислейки за всички продукти, които им трябваха, за да напраят вкусна ванилова торта.

"Ъгх, Анна, ти трябва да ме целуваш, обичаш и да се наслаждаваш на компанията ми."

"Правя го!" усмихна се тя, хвърляйки ръцете си във въздуха. Усмивката и бързо се махна от лицето и', което обърка Луи.

"Какво има?"

"Просто...ние не сме официално тръгнали отново." Анна каза, изпускайки това, което току-що беше взела.

"Сериозно ли?" попита Луи, въздишайки.

"Да," тя кимна, стъпвайки по-близо до него, като накрая седеше точно пред него "ти никога не попита."

"Хубаво." Луи изчисти гърлото си, а Анна се засмя. Той клекна на едно коляно, а тя покри устата си, за да не се засмее по-силно. "Анна Грейс Паркс, аз съм лудо влюбен в теб и нищо няма да ме направи по-щастлив от..."

"Луи, млада съм, за да се омъжа."

"Опитвам се да бъда романтичен, не ти предлагам брак!"

"Добре, продължавай." изсмя се тя.

"Ще ми окажеш ли честа, да станеш моя приятелка?"

"Хммм," Анна постави пръста на брадичката си, все едно е замислена.

Луи гледаше с надежда, докато се усмихваше към нея.

"Да, разбира се." тя го издърпа и постави устните си на неговите за кратка целувка, преди да се отдръпне "Този път е малко по-добре от първият."

"Първият път беше странен." съгласи се Луи.

"Сега нека направим това нещо." Анна сложи купа на плота.

"Боже..."

Texting Louis Tomlinson (Bulgarian Translation)Where stories live. Discover now