42.

67 8 0
                                    

ЛУИ

"Може ли да ти призная нещо?" Прошепна ми Анна, докато гърбът и беше срещу гърдите ми.

Двамата се измъкнахме от останалите, защото ни беше последната вечер заедно, преди да се върнем в къщата на Анна, където щяхме да си кажем "чао" за... е, не знам за колко дълго.

С Анна все още не сме решили какво ще правим, след като си тръгна. Искаше ми се да успея да накарам цялото това нещо с "връзка от разстояние" да проработи, но не съм сигурен, че Анна е на същото мнение.

"Разбира се, скъпа." Отговорих и я целунах бързо по слепоочието. Краката ми бяха разкрачени от двете и страни, докато преплетените ни ръцете бяха отпуснати върху бедрата и'.

"Ти ми беше първата целувка." въздъхна тя, гласът и беше толкова тих, че ако не бях толкова близо до нея нямаше да чуя.

Ахнах тихо, макар и да не исках. Не исках тя да се чувства засрамена. Нямаше значение на колко е, просто се радвах, че тя не е толкова лесна за спечелване. Всяко момче, което е заинтересовано от Анна трябва да се потруди здраво за нея.

"Можеш да се засмееш, всичко е наред." тя се подсмихна и наклони главата си назад, за да ме погледне.

"Не, не е това" поклатих глава "Аз просто... как аз съм... как може някой толкова красив да не е бил целуван преди?"

Бузите ѝ се изчервиха много сладко и аз се зачудих, как може да е толкова очарователна. Тв си отвори устата, за да отговори, но бързо я затвори, а след това отново я отвори "Ходя на училище с много гадняри."

"Никой не е груб с теб, нали?" изведнъж се напрегнах от мисълта, че някое случайно момче е грубо с нея.

"Не и директно."

"Ами тогава не директно?"

"Може би..." тя сви рамене, гледайки отново напред "просто... мъжки неща, предполагам."

"Мъжки неща? Не, не е мъжко да се държиш като идиот с момиче, просто..."

Тя се обърна и бързо притисна устните си към моите, за да ме накара да млъкна. Устните ни се движеха в синхрон, а телата ни се сляха. Тя се отдръпна твърде скоро, а очите и изглеждаха по-светли от преди. "Не се притеснявай за мен Лу, аз съм добре. Винаги съм била добре."

"Но аз трябва да се тревожна за теб сега, Анни, ти си..."

"Не ме наричай така" веднага усетих промяната ѝ, отдръпвайки се леко от мен и тона ѝ, ставайки по-рязък.

Texting Louis Tomlinson (Bulgarian Translation)Where stories live. Discover now