Бонус #6: Бащата на Анна (Част 2)

36 4 0
                                    

След като малко поуспокоих Анна, двамата слязохме долу в кухнята, където и направих чаша топъл шоколад.

Поради това, че Клеър и Ерик нямаше да прекарат нощта тук, благодарение на момчетата, които настояха да ги изведат, за да може двамата с Анна да останем малко сами, тя носеше само моя блуза, която стигаше до средата на бедрата и'. Изглеждаше толкова сладко с ръкавите навити нагоре и косата и',  която беше вързана на кок.

"Лу?" Тя прошепна тихичко след няколко минути мълчание, чашата и седеше недокосната пред нея.

"Да?"

"Баща ми... той не е лош човек." каза тя, с все същия тих тон. "Разбирам, че може би не сме били достатъчно добри, може би не сме си стрували и...."

"Ей, ей, не е твоя вината."  Уверих я, галейки гърба и' "Няма извинение за това, че си напуснал децата си."

"Той ни остави, когато бяхме много малки и го обвинявам от толкова много време" въздъхна тя, минавайки с ръка през лицето си.

"Това е нормално. Просто се чувстваш..."

"Като провал." тя довърши вместо мен, гледайки ме в очите. "Но знам, че не съм. Знам, че не трябва да се чувствам така."

Кимнах, целувайки челото ѝ.

"Просто ми се иска, да се обажда от време на време или да пише, или дори да праща имейли. Искам да имам връзка с него, но той не иска да ме потърси." Тя избърса очите си, преди сълзите да се стекат по бузите и'

"Може би, трябва ти да предприемеш първата крачка?" предложих, не исках да прекрача линията.

"Той е този, който ни напусна, Лу, не трябва аз да правя първата стъпка." отвърна тя.

Кимнах отново, не знаех какво друго да кажа.

Придърпах я в ръцете ми, шепнейки в ухото ѝ.

Texting Louis Tomlinson (Bulgarian Translation)Where stories live. Discover now