39.

380 59 3
                                    


"Съжалявам, просто исках нещата да са като едно време и ..."

"Като едно време?" изсмя се Хари, забърсвайки потта от челото си. Няколко къдрици се бяха измъкнали от кърпата, която носеше и той се опитваше отново да ги мушне вътре. "Като едно време? Лиам, той ни напусна."

"Не, той напусна бандата." Лиам отвърна, клатейки глава "Той все още ни е брат, все още..."

"Но как може да го поканиш, без първо да ни попиташ?" Луи прокара ръце през косата си, заради неудобството, което го беше завладяло.

"Оо, не бях забелязал, че не ни е позволено..."

"Хора!" Анна каза по-високо. Те я погледнаха, затваряйки си устите, но гнева в очите им все още се четеше ясно. "Всичко е наред, това е добре. Ще се запозная с него и всички може да се... примирим."

"Примирим?" попита Луи "Скъпа, единственото нещо, което ще направим е..."

"Тук сме!" Познат ирландски акцент ни извести, след което се чу звука от свалянето на багажа.

Погледа на всички ни се насочи към Зейн, който само леко махна в отговор.

Анна си пое дълбоко въздух, преди да стъпи по-близо до него. Тъмната му коса беше вдигната нагоре, а очите му изглеждаха все едно блестяха, заради слънчевата светлина. Тя го изучаваше, оглеждайки го отгоре до долу, от обувките му на Converse, през баскетболната му тениска и стигайки до лешниковите му очи. Той я гледаше с малка усмивка върху лицето му, тя не можа да се спре и уви ръцете си около него, за да го прегърне.

Зейн не се замисли, преди да я прегърне обратно, веднага пускайки чантите си на земята и придърпвайки я по-близо. Изглеждаше все едно се познаваха, когато всъщност това беше първата им среща.

Анна се отдръпна секунда по-късно и се усмихна "Аз съм Анна."

"Аз съм Зейн. Та, ти си момичето, което..."

"Да." Анна го прекъсна. Вече знаеше, какво искаше да каже с това изречение.

"Приятно ми е да се запознаем. Изглежда, не си чак толкова злобна, колкото когато пишеш." Каза той, вдигайки ръката си, за да я щипне по бузите.

"Ще видиш точно колко съм злобна, ако не си махнеш ръцете, хлапе." скара му се Анна, макар и да имаше лека шега в тона и'.

Зейн веднага махна ръцете си "Оо."

"Мхм." Анна му намигна, преди да отиде до брат си и да го прегърне набързо, а след това целуна Найл по бузата.

"Ще го направим ли, или какво?" Найл погледна към палатките, които вече бяха опънати.

"Да, по дяволите!" извика Ерик, пляскайки с ръце

"Ще отида да събера дърва, за да запалим огън." съобщи Луи, обръщайки се в обратната посока.

"Ще дойда с теб!" каза Анна, бързайки да го настигне.

-------

"Не беше нужно да идваш." каза Луи със заядлив тон. Не искаше да си го изкара на Анна, но беше много ядосан на Зейн. Не искаше повече да вижда лицето му, а ето сега, той е с тях на къмпинг. Чудесно.

"Извинявай, мислех, че ще искаш компания." Анна бързо отстъпи назад и тръгна да се връща при останалите

"Не, чакай." Луи побърза да стигне до нея, преди тя да се отдалечи "Извинявай."

"Не, трябваше първо да те попитам..."

"Не." Луи е прекъсна, целувайки я бързо "Не, аз съжалявам. Не си ти виновна, бебче, не трябваше да си го изкарам на теб."

"Добре." кимна Анна, повдигайки се към него, за да го целуне, захапвайки леко долната му устна със зъби. "Не ми харесва да те виждам разстроен."

"Той е виновен." Отвърна той, ръкомахайки към Зейн, когато тя пусна устната му. Той захапа сам устната си, вдигайки пръст и минавайки с него по мястото, на което го беше захапла, беше като хипнотизиран "Това беше... горещо, Анна."

"Кое? Зейн? Знам, великолепен е." пошегува се Анна.

Луи се нацупи "Анна."

"Шегувам се, скъпи." усмихна се тя, повдигайки брадичката му "Ти си по-прекрасен."

"Прекрасен? Не съм момиче."

"Знам, че не си, но смятам, че прекрасен е точната дума, която те описва." Анна обясни и целуна върха на носа му "Обичам те."

"И аз те обичам." ухили се той, повеждайки я в посоката, в която беше тръгнал за дърва.

Texting Louis Tomlinson (Bulgarian Translation)Where stories live. Discover now