43.

55 6 0
                                    

АННА

"Сигурен ли си, че не забравяш нещо?" попитах Луи, а веждите ми се вдигнаха нагоре въпросително.

"Не." той разклати глава, за да махне косата от лицето си.

"Не? Какво е? Зарядното? Взе ли..."

"Теб." той каза и захапа долната си устна.

Това беше всичко, от което се нуждаех. Тези две думи накараха водопада от сълзи да тръгне по бузите ми. Покрих лицето си с ръце, чувствайки се главозамаяна. Не исках Луи да заминава. Не исках да ме оставя. Но в същото време, той трябваше да замине, а аз да остана.

"Предполагам на някои неща просто не им е писано, нали?" прошепнах.

"Уоу, уоу, какво имаш предвид?" той попита, протягайки ръце към мен, но аз отстъпих назад. " Анна, какво има?"

"Имаш предвид сега или като цяло? Защото сега всичко е прекрасно. Всичко е толкова прекрасно, но скоро ти ще заминеш и нищо няма да е както трябва. Ще бъда оставена тук с разбито сърце и с едно развалено обещание..."

"Не мисля да развалям обещанията си," той каза, изглеждайки наранен. "Но ти..."

"Аз не съм обещавала нищо."

"Именно." той изстреля " Именно. Аз бях този, който ти обеща, че ще се върне при теб. Аз бях този, който се бори да се задържим заедно, докато бяхме далеч един от друг. Аз бях този, който си призна, че греши. Аз бях този, който кара, Господи... карах поне пет часа само, за да дойда и да те видя!"

"О, извинявай, Луи. Извинявай, че не знам какво да правя, защото никога не съм била в сериозна връзка преди! Извинявай, че не искам да живея толкова далеч от гаджето ми. Аз просто.... "спрях, за да си поема въздух "Моля те, просто върви..." обърнах се  с гръб към него и тръгнах към входната врата.

"Какво?" гласът му прозвуча тих и слаб, нищо, че ми беше крещял до преди минута.

"Върви." казах и посочих към колата, която тъкмо спря отпред.

Хари и Лиам бяха отишли да купят храна за по път и Луи просто ги чакаше, за да може да тръгнат.

Найл и Ерик изведнъж се появиха от къщата, вероятно виждайки, че момчетата са се появили. Найл ме дръпна в прегръдка и ме целуна леко по челото, казвайки ми бързо чао, преди да влезе в колата. Лиам, Хари и аз вече имахме емоционално сбогуване малко по-рано. Със Зейн също, само че него го оставихме на летището сутринта.

"Лу, готов ли си?" Лиам попита от шофьорското място. "Трябва да тръгваме, ако искаме да се приберем преди да започне да вали. Проверих времето и..."

"Само секунда, Лиам!" Луи извика обратно, а очите му не се откъсваха от моите.

"Ще започна да правя вечерята. Беше ми приятно да се запознаем, братле." Ерик каза на Луи, който се усмихна в отговор.

Когато вратата се затвори зад брат ми, Луи започна наново "Анна, може ли да го обсъдим?"

"Луи, няма какво да обсъждаме!" изведнъж избухнах, чувствайки се отвратена и изморена от всичко това "Просто върви!"

"Анна, моля те, аз..."

"Луи, върви." подканих го, ръкомахайки.

"Анна, не искам да заминавам по този начин! Не искам да тръгвам докато си ми ядосана! " можех да чуя болката в тона му, но се опитах да я игнорирам и се обърнах с гръб към него.

Треснах вратата зад себе си, не смеейки да погледна назад.

Texting Louis Tomlinson (Bulgarian Translation)Where stories live. Discover now