45.

46 5 0
                                    


Анна

3 седмици.

21 дни.

504 часа.

30 240 минути.

Толкова време беше минало.

Не бях виждал, говорил, писал или чувал Луи от три седмици.

Беше гадно.

Той ми липсваше толкова много.

Чувствах се като голяма гаднярка за начина, по който се отнесох с него. Позволих на глупавите си страхове да ми повлияят прекалено много.

„Хайде, Анна... ставай!" гласът му ме върна обратно към реалността и ме изкара от мислите ми.

„Нее," изскимтях и дръпнах завивките през главата си, за да позволя на тъмнината да ме обгърне с топлината си.

„Анна. Сега." Джо издърпа завивките далеч от мен, карайки ме да потреперя от студ. „Оо, на горкото бебче му е студено."

„Млъквай." Казах и станах от леглото, запътвайки се към банята. За мое съжаление, той ме последва. Седна на капака на тоалетната, докато аз си миех зъбите.

Джо ми беше от голяма помощ през последните няколко седмици. Всъщност, той беше единствената причина, поради която ставах от леглото всяка сутрин, а не оставах заровена под завивките по цял ден. Той и Ерик.

Ерик беше развил нечовешка омраза към Луи след като се разделихме, независимо, че аз бях тази, която скъса с него.

Логиката на по-големия брат.

Както и да е, Джо се държи уникално с мен. Той остана да спи тук през последните две седмици, оставаше до късно вечер с мен, за да гледаме Нетфликс. Двамата с него сме най-добри приятели от четвърти клас. Той беше единственият, който искаше да си говори с мен.

Той е страхотно момче, но между нас няма нищо романтично.

Никога не съм имала чувства към него и той определено нямаше чувства към мен. Беше прекалено странно, защото ми беше като брат.

„По-добре ли си?" попита ме той и си сложи ръката на гърба ми.

Изплюх водата, която ми беше в устата и тогава срещнах погледа му в огледалото „Изглеждам ли по-добре?"

"Ъмм... д-да!" Джо беше ужасен лъжец. Той прехапа устната си нервно, а пръстите му потръпнаха леко.

Texting Louis Tomlinson (Bulgarian Translation)Where stories live. Discover now