Епилог

58 6 1
                                    

Четири месеца по-късно.

Първата любов може да те нарани много лошо.

Толкова лошо, че за момент можеш да се препънеш докато не намериш отново баланса си, но след това отново се препъваш и падаш силно.

Дори не преувеличавам.

Така се чувствах.

Любовта е това прекрасно нещо, което те кара да се чувстваш сякаш летиш и те затопля отвътре.

Но също така е и ужасно нещо, което си пожелаваш никога да не изпиташ.

Анна и Луи знаеше какво е любовта. Те също знаеха и какво е да изгубиш любовта си.

И двамата бяха застанали прави, но в двата края на света, в различни държави с неудобството от времевата разлика и с натежали сърца.

Тя, деветнадесетгодишна, която се приготвя да се върне на училище след пролетната ваканция, силно надявайки се да успее да изтрие всички спомени от нейната любов, която също е и първия път, в който и разбиват сърцето.

Той, двадесет и две годишен, който пътува по света, докато е почивка от музикалната си кариера. Ако го попиташ него ще ти каже че е бил изморен от еднообразието на сцената така че искаше да потърси нещо различно на някое друго място където да срещне нови хора и да пробва нови неща. Но ако го попиташ втори път и този път молейки го да е честен ще ти каже че просто се опитва да направи всичко възможно за да забрави нея.

Затова, ето ни тук.

А къде е това тук?

Ню Йорк.

Случайно се случи, така че и двамата, Анна и Луи да са тук днес. Бяха тук и вчера. Ще бъдат тук и утре.

Нито един от двамата обаче не беше разбрал за това досега...

"Какво имаш предвид, че той е тук?!" Анна извика по телефона и затръшна вратата на апартамента и зад нея.

"Точно това, което казах." Хари отговори от другата страна на линия, звучейки доста отегчено.

"Защо не откачаш? Аз откачам?"

"Защото" започна той. Анна можеше да си го представи как извърта очи. "няма нищо, за което да откачаш, а и минаха месеци."

"Да, но..."

"Мислех, че каза, че си го преодоляла." Той я прекъсна.

"Преодолях го, но се страхувам, че ако го видя отново ще...ще... не знам какво ще направя." Анна дръпна косата си притеснена " Просто се моля да не се засечем някъде."

"Малко вероятно е да се засечете. Ню Йорк е огромен." Хари коментира, не разбирайки колко нервна е Анна.

Въпреки че, Анна не искаше нищо друго повече от това да си остане в апартамента цял ден и да не излиза навън, сега тя рискуваше да засече Луи, но беше останала без мляко. Затова ето я и нея, на няколко пресечки от дома и', оглеждайки се наоколо. Чувстваше се параноично, че ще го засече.

С огромната туба мляко тя се обърна, а очите и се заковаха в пода. Анна се насочи към касата и постави тубата на лентата, отказвайки няколко предложения за членска карта.

„Сметката Ви е 2.75" каза касиера. Името върху табелата му беше Джо, което автоматично накара Анна да усети сериозната липса на нейния Джо.

Анна бръкна в джоба си и изкара една смачкана банкнота, заглади и изправи я колкото можа преди да я даде на касиера.

„Щеше да е тридесет стотинки по-евтино ако бяхте член." Джо каза тихо и поклати глава.

Анна наведе надолу глава, така че той да може да види погледа и' когато отговори „ В такъв случай е хубаво, че разполагам с тридесет стотинки, които да изхарча, нали така Джо?"

Той преглътна и кимна, подавайки и' касовата бележка. Анна се обърна бързо и изведнъж се сблъска в твърдите гърди на някого.

Ръцете на човека я хванаха, така че тя да не падне. Анна погледна нагоре и нейните кафяви очи срещнаха познати сини очи.

„Анна" каза той, пускайки я.

„Луи" тя изписка и веднага мина покрай него, а след това забърза да излезе от магазина.

В момента, в който излезе се насочи към колата си и влезе вътре, запали я и започна да кара. 

Texting Louis Tomlinson (Bulgarian Translation)Where stories live. Discover now