Texting Louis Tomlinson (Bulgarian Translation)

21.

"Обичаш го." Луи постави устройството си върху нещо, което Анна не можеше да види, за да може да легне.

"От телефона ли си?" попита Анна

"Да, оставих лаптопа ми в стаята на Хари." Отговори "Прекалено много ме мързи, за да го взема."

"Къде си?" Анна се изхихика, опитвайки се да огледа нещата около Луи.

"В хотелската ми стая, преди малко свърши концерта." Каза и той "Ами ти? Това стаята ти ли е?" Анна кимна и той продължи "Покажи ми."

Анна вдигна и размърда лаптопа си, позволявайки на Луи да огледа цялата стая. Тя го постави обратно долу и сви рамене "Нищо необичайни."

"Мисля, че изглежда готино." направи и' комплимент той "Мисля, че изглеждаш великолепно тази вечер."

"Вече каза това." Анна разклати глава, поглеждайки надолу.

"Това е, защото си толкова красива, че го намирам за нормално да ти го казвам на всеки пет минути." каза той, намигайки и'.

"Е, недей, защото цялата ще се изчервя." Анна прехапа устната си, поглеждайки отново към Луи, на който дъха му спря от това колко невинно изглеждаше тя.

"Боже мой" каза той под носа си, бързо оправяйки косата си, независимо, че нямаше нужда от оправяне.

"А?"

"Н-нищо" Луи бързо трябваше да измисли нещо и се сети, че Анна беше разстроенна до преди малко, докато си пишеха. Това беше и причината той да и предложи видео чат, а също и другата причина беше, че си умираше да види лицето на Анна още веднъж. "Добре ли си?"

"Аз..." тя си пое дълбоко въздух и уви ръце около тялото си, опитвайки се да се задържи цяла. "Не, не съм добре."

"Кажи ми какво стана, скъпа." каза Луи нежно, повдигайки се от стола, на който седеше.

"Кендъл и аз... ние не сме... аз...." Тя чешаше задната част на врата си от нерви, защото не знаеше как точно да каже на Луи какво е станало. "Реших, че ще е по-добре ако... не сме приятелки."

"Защото...?" подкани я, не искаше да споменава начина, по който Кендъл реагира когато разбра, че Анна и Луи си пишат от известно време, което той предполагаше беше в корена на всичко.

"Това не е единствената причина..."отговори Анна, очите и се бяха фокусирали върху нещо зад лаптопа и'. Луи не можеше да види какво е, заради което Анна беше благодарна, защото гледаше към снимки на нея и Кендъл тези, които бяха по огледалото и'. "Просто... Луи, какъв е смисъла да се опитваш да накараш нещо да върви, при положение, че другият човек не го иска?" Анна изведнъж отново погледна към камерата, очите и гледаха право в Луи.