Гледната точка на Лео:
След часовете:
Видях Ерикя на паркинга на училище и отидох да я поздравя.
- Кво става сис?
- Може ли да дойда увас? Моля те. - помили ме Ерика и аз поклатих несигурно глава. Тя ме прегърна силно и се качихме в колата.
Вкъщи:
Родителите ми ги нямаше и с Ерика отидохме в стаята ми.
- Липсва ми тва място. Не може ли пак наще да се съберат? - измрънка Ерика и си съблече горнището.
- Ам... Предполагам не могат... А ти защо дойде вкъщи?
- Офф с майка ми се скарах, а пък Филип не може да ме приюти у тях за тази вечер и реших да подосаждам на брат ми. - каза тя и застана близо до мен. Ерика започна да се приближава към устните ми и я бутнах леко назад.
- Ерика, кви ги вършиш?
- Изглеждаш ми напрегнат братчето ми. Ще се разтоварим малко. - каза тя и ми се нахвърли. Озовахме се легнали на леглото ми и Ерика беше застанала върху мен.
Тя започна да се съблича, а аз я гледах с отворена уста. Сякаш нямах контрол над себе си и не можех да направя нищо.
- Ери... Аз... Смисъл не искам да... - започнах да зеквам аз, но Ерика ми направи знак да мълча. Махна ми потника и започна да ми прави смучки. Нямаше кого да залъгвам. Харесваше ми да я чукам, затова и аз ѝ направих смучки по гърдите.
Гледната точка на Лина:
Тръгнах да се прибирам с автобуса, защото Лео не ми отговаряше на съобщенията.
Докато си чаках автобуса, Кристин ми звънна.
- Ало? Какво искаш? - попитах я аз.
- Мама. Мама не е добре. - каза ми през сълзи Кристин и се стъписах.
- Успокой се како. Ще се обадя на линейка само бъди спокойна. - казах аз, след няколко секунди палза, и ѝ затвотих. Веднага звъннах на линейка. Казаха ми, че след 20 минути щели да пристигнат. В този момент автобусът дойде и се качих.
Пред вкъщи:
Линейката все още не беше дошла и изтичах до вътре, за да видя какво става. Щом влязох в къщата, заварих майка ми легнала на леглото и бяла, като платно.
- Како! Най-сетне се появи. - извика Кристин и ме прегърна. Аз също я гушнах и се приближих към мама.
- Как си мамо?
- Зле. Не ми остава много, дъще. - каза тя ѝ се закашля.
- Спокойно, мамо. След малко ще дойде линейка. - успокоих я аз, но се просълзих, защото не бях свикнала да я гледам така.
- Не няма, Лина. Ако утре се гътна искам да се грижиш за сестра ти и да си запазиш връзката с Лео. - каза настъпателно мама и в този момент дойде линейката. Докторите влязоха вътре , прегледаха я набързо, качиха я на носилка и тръгнаха към болницата, а аз и Кристин останахме вкъщи.
Аз много искаш да бъда там, но трябваше да стоя заради Кристин. Писах на Лео, но той така и не ми отговори.
Hei hora👋🏻 TOVA BESHE NAI-GOLQMATA KULMINACIQ DO SEGA.
Tyi kato iskate smutove i intrigi, moga da vi garantiram che sled 2 / 3 glavi pochvam samo smutcheta sled smutcheta. Ohh nqmam tyrpenie 😁😁