Гледната точка на Лео :
Днес е шибания първи учебен ден. От 11 години на една и съща дата се случват едни и същи глупости.
Облякох това :
И слезнах да закуся. Баща ми беше в трапезарията и ме подхвана с някакви приказки и наскои как да се държа :
- Лео, да не забравиш да подариш роза на госпожата по музика, все пак ти е класна.
- Баща ми, 11 клас съм. Престани вече.
- Това е уважение бе Лео. О и да не забравя, че след 2 дни заминаваме за Италия.
- Най-накрая. - въздъхнах аз.
- Ще дойдеш ли с нас или искаш бвачка?
- Нито едното. Ще си стоя сам. Става ли?
- Окей значи бавачка. Айде тръгвай, мъжки и да купиш цвете на госпожата, за да може и тая година да се разправя с учителите да ти пишат хубави оценки. - каза баща ми и дори не се напрегнах да го послушам, а просто се качих в колата ми.
След училище :
Оффф поредния загубен ден.
Никво цвете не ѝ подарих на класната и тя честно казано се ядоса. Ама все пак всички знаят , че съм от фамилията Смит и имат едно на ум за мен.
Та да... В паралелката отново сме само 3 момчета и всичко останало е женско.
В момента си седя в хола и гледам някво реалити :
Чакам наще да си дойдат, за да се опитам да им обесеня, че нормалните 16 годишни нямат бавачки.
Точно си го помислих и на вратата се звънна. Бях само по боксерки, но отидох да отворя. Не бяха наще, а тази азиатка, която не бях виждал преди.
- Как да ви помогна? - попитах я аз учтиво.
- Ами тук съм за интервюто. - каза тя притеснено и погледна в земята.
- Интервю? - очудих се аз.
- Да, за бавачка.
- Ааа вярно просто изключих. Ами влезте, влезте. - поканих я, защото ми се стори симпатична. Тя пристъпи плахо напред и започна да оглежда къщата. Мисля, че беше много объркана и не знаеше какво става.
Седнахме на дивана един срещу друг и се наложи да ме погледне в очите.
- А вие няма ли да си облечете нещо? - пита ме тя.
- Чаках да стане проблем . - усмихнах ѝ се и си сложих тениска на Champions.
- А... Започваме ли интервюто или? - каза притеснено тя.
- О чакаме баща ми да дойде. Той ще те интервюира. - казах аз и си изкарах телефона, за да пиша на смотания ми баща да се прибира по-бързо.
- Значи ти си...
- Леон. Да колкото и да не ти се вярва ще гледаш мен.
- Чакай... На колко си? 20 ?- сепна се тя.
- Искаше ми се, но съм само на 16 .
- Пак е добре. Мислех, че си по-голям от мен и щях да зе гръмна. - въздъхна тя и се облегна назад
- Ами ти на колко си?
- 18. - засрами се тя и погледна надолу.
- Готино ли е да си пълнолетна?
- Мисля, че да... А баща ти къде е, защото много бързам.
- Предполагам до 5 минути ще е тука така, че може да се качим в стаята ми и да го изчакаме там? - предложих ѝ аз, а тя поклати несигурно глава и тръгнахме към стаята ми (която беше на 2 етаж) .
Hey hora🖐🏼 eto vi purvata glava. Kakvo mislite za duljinata na glavite? Da go sukratq li malko ili da si ostane taka? Naistina vasheto mnenie e vajno.
{+VESELA KOLEDA❤ moje da vi napravq podaryk i utre da kacha oshte 2 glavi, no ne obeshtavam nishto}