Bad romance

Prologue ✔

"Ако животът ти поднася лимони, хвърли ги по някого."

- Надпис на тениска

_____________________________
Главите с √ са редактирани.

2017 година
Лондон, Англия

Аш

Дали някога ще успея да забравя родителите си? Случилото се преди единадесет години?

Да забравя голямата локва кръв върху килима около тялото на Аника Колман?

Подобно преживяване успява лесно да се превърне в кошмар. Но този кошмар не е като другите. Целта му не е да те уплаши, а да вдъхне кураж за отмъщение, да налее жлъч във вените. Изпълва те с омраза.

Противно на всичките ми молби към Бог, той остана в същността ми през всичките години до сега. Потискаше останалите спомени, заключвайки ги в кутия на Пандора, докато съзърцавах студените завивки върху празното легло в приюта. Прекарах там пет години. Те бяха достатъчни да се превърна в това, което бях сега. Вътре в мен се вихреше буря. Кошмарът не избледня. Дори напротив - започна да ме преследва навсякъде. Не ми отне много докато осъзная, че майка ми беше мъртва и виновниците бродеха из улиците на някой град безнаказано.

Спомените могат да бъдат най-коварния враг на човек. Да го накарат да се самозабравя, да мисли за неща, които не е могъл да промени или предвещае. Така и не спрях да се обвинявам, че не направих нищо. Едва ли бих могъл да спра убийците, но можех поне да я предупредя.

Майкъл Колмън...той беше друг вид кошмар. От този опитвах да избягам. Наистина опитвах. Но безуспешно. Неговата душа не можех да изкупя, но и да беше жив, моето опрощение никога нямаше да достигне прокълнатата съвест на този окаяник. В онази нощ съпружеският, бащинският и човешкият дълг, трябваше да съгласуват триединство и вкупом да впрегнат сили срещу убийците на майка ми. Тя не беше оказала съпротива. Инжектираната отрова беше плъзнала под кожата й като змия, пратена от Луцифер да съсипе живота на едно невинно дете. Смъртта не беше показала милост и безпогрешно беше улучила сърцето на клетата ми майка. Аника Колман издъхна, забравена от спътника си в живота - нейният съпруг. Погубена от страха на сина си, който се криеше под леглото.
Никога нямаше да спра да се презирам заради тази своя глупост. Никога.