Bad romance

Ch.20 - Времето тече

-Какво те интересува теб? - извика и се завъртя на пета,бутайки чашата с уиски от ръба. Чух я как се разби зад бара.

Божичко,беше ли пил вече? Щеше ли да опита да ми направи нещо? Въпросите препускаха из мозъка ми,който странно,но беше започнал да утрезнява. Явно адреналина имаше двустранно действие.

-Ако не знам нищо,то не е защото съм тъпа,а защото всички в този клуб се държите странно. Много добре виждам погледите,които си пращате през миговете,в който мислите,че не ви виждам. Да не мислиш,че съм умствено изостанала по рождение сега,а? Ти си задник,но това не значи,че си такъв винаги. Каква е твоята история Аш? Гонки с коли? Наркотици?

Думите ми го накара да отвори уста и да я затвори отново. Виждах учестеното му дишане. Мускулестите му гърди се вдигаха и спускаха,вдигаха и спускаха. Беше бесен,объркан и задник. Както винаги.

Поклатих глава,видяла,че няма да получа отговор. Както традицията повеляваше,нали?

-Тръгвам си. Нямаш си представа колко силно искам да не бях припарвала до клуба ти и никога да не стъпя повече,но вероятно ще ме преследваш. Защото ти винаги го правиш,без да ми обясниш нищо. Ти,отвратителен,гнусен,долнопробен ебалник! - изкрещях.

Грабнах мобилния си от ръба на масата и побягнах към изхода. Помислих си,че това беше. Бях го вразумила. Щеше да ме остави.

Грешах.

-Бул,хвани я!

Бул. Съкратено от Питбул предположих. Имената на хората от това обкръжение ме убиваха. Мутрата пред входа вдигна ръка и ме хвана за якето,повличайки ме обратно навътре.

-Спри да правиш драми кукло. - каза ми безвратния чернокож Бул,пускайки ме като парцал пред краката на Аш.

От близо видях стърготини по кожата на кубинката му,която можеше да е там само поради една причина - Аш беше стрелял отново. Страхът ме обгърна в пашкула си,смразявайки кръвта ми. Точно като гласа на Аш от онзи ден,когато бяхме с Трой при задния вход. Почувствах хлад. Заповядах си да не треперя,но беше трудно. Белокосия откачалник имаше страхотен мерник. Едва ли бе ходил на лов в гората.

-Не ме убивай. - прошепнах и затворих възможно най-плътно очи.

Чух как Аш си пое рязко дъх.

-Излез!

На мен ли говореше? Леко се изместих за да видя как Бул напуска клуба и поглежда към мен,след което се връща на мястото си пред входа.