Bad romance

Ch.45 - Стените падат и сърцата се отварят

-Десетка купа.

Изпуфтях и хвърлих картите си на масата.

-Искам реванш. - заявих ожесточено потупвайки бедрото си с длан.

Съншайн спеше на дивана,докато двамата с Рекс чакахме Аш да се пробере. Минаваше два и половина през нощта и притеснението ми се трупаше като отрицателен заряд,който скоро щеше да стане достатъчен,че да изхвърча от стаята и да яхна мотора на Аш,насочвайки се към Балтимор. Вече три часа редяхме пасианси,залагахме вещи,които не бяха наши и ги трупахме на масата.

-Ще го върна по местата им и ще дойда за последен кент. - съобщихих и oтлепих задника си от канапето,напълних шепите си с вещите и започнах да ги подреждам в апартамента по местата им.

Малкия часовник се настани удобно на камината,ръкохватката за горещите тенджери на кукичката до микровълновата и скоро върнах по местата им всички останали предмети.
Когато приключих се върнах на канапето и взех раздадените ми от Рекс карти.

-Защо ти казват Ти Рекс? - попитах,докато се оглеждах за някоя повтаряща се карта.

Кента беше лесна и добра за разсейване игра. А Рекс беше идеалния опонент - безпощаден и настървен за победа.

-Защото когато Аш ме откри,мачках коли с багер. Той ме попита: "На Ти Рекс ли се правиш там горе?" ,а аз отвърнах: "Да." - направи гласа си като този на Аш,когато бяха неговите думи,като по този начин ми напомни колко много ми липсваше и колко силно исках да е добре.

Не можех да повярвам,но се тревожех за него повече,отколкото за Ник. Неочаквано се чу шум от натискане на брава и докато се усетя захвърлях картите,тичайки към входа. Чорапите ми се плъзгаха по гладките плочки и едва не се забих в Аш,но той ме улови и ме спря на време. Очите ми трескаво затърсиха отговора в неговите,устните ми се отвориха за да си набавя достатъчно кислород. Чувствах стомаха си свит ба топка.

-Как мина? Къде е Ник? - обстрелях го с въпроси.

До мен се приближи Рекс,който също безмълвно го питаше какво се е случило. Лицето на Аш се сгърчи и той ме погледна тъжно. Извинение. Отдръпнах се крачка назад. Почувствах се замаяна.

-Мъртъв ли е? - гърлото ми задращи,като че бях глътнала цяла шепа железни стърготини и сега се опитвах да говоря през тях.