Bad romance

Ch.25 - Една усмивка по-малко

"Това, което не виждаме навреме, забелязваме когато вече го няма."

Сант Анел
_______________________________
Останах на всички лекции. Без извинителна причина или бележка от Съншайн,бях загубена. Сега бях нещо като "закована" за всички професори. Не бях чувала името си толкова пъти за един ден сякаш от цяла вечност. Не пречех,когато спях. Тогава какъв им бе проблема? Времето минаваше като охлюв и с всяка следваща секунда съжалявах,че не си останах у дома във Вашингтон. Щях да помагам на майка си с тортите,а не да си губя времето с жените на Пикасо.

Някой ме докосна по рамото. Остаха само две минути до края на последната лекция. Едва държах очите си отворени - толкова ме приспиваха всички тези факти.

-Извинявай,може ли хлебна гума?

Стрелнах момчето на чина до моя с поглед "Ти от къде се взе?" и върнах погледа си към професора. Същото докосване се повтори и изсъсках тихо:

-Какво?

-Гума - оформи само с устни.

Признавах му го,смелчага беше. Всички в университата не говореха с мен и Съншайн,но с мен това бе при напълно всички, докато с нея поне момчетата откачалки й предлагаха разни неща. И тя приемаше,стига той да се обличаше по вкуса й и да имаше кафяви очи. Винаги. Нямаш кафяви очи? Не си за Съншайн Брейлоу!

-Остава една минута! - почуках по екрана на мобилния си.

Момчето извъртя очи.

-И какво от това? - отвърна пуфтейки.

Професора обяви края на лекцията и аз се изправих,игнорирайки състудента си.

-Защото няма да я покажеш на професора днес - промърморих под нос и напуснах стаята.

Коридора се бе напълнил със студенти от всички курсове,които имаха лекции в шест следобяд днес. Някой постоянно бързаше,блъскаше се с теб,извиняваше се,говореше високо. Общо взето ми лазеха по нервите колкото Аш. Набрах номера на майка ми и изчаках да ми вдигне. Вчера бях взела повече бакшиши на бара от един пияница и заредих сметката си.

-Хей! - поздравих щом я чух как изписква от щастие и дръпнах слушалката от ухото си.

Майка ни с Ник беше много мила жена,стига да не бе пред нервен срив като миналия път,когато говорехме. Още не можех да проумея как бе избрала да се омъжи за онзи негодник,баща ни.