Bad romance

Ch.37 -Играчка с привилегии

В мислите ми беше пълен хаос,докато двамата с Аш пристъпвахме към общото му жилище с Вероника. Той беше казал,че не са нищо друго освен колеги. Какво трябваше да значи това? Какво трябваше да очаквам да се случи в апартамента? Тръснах глава и продължих да се изкачвам,забила поглед в широкия му гръб. Походката му изразяваше  мъжественост,сякаш той владееше цялото положение и преди минути не бяхме преследвани. Каквото и да чувстваше висичко беше прикрито зад дебел пласт привидно спокойствие. Какво беше отдолу под маската? По дяволите,нямах си никаква идея!

-Колко още? - изскимтях.

-Още цяла вечност. - шегата си пролича зад думите му.

Подсмихнах се,въпреки,че ми се повръщаше. Значи имаше чувство за хумор.

-Колко си забавен днес! Нима си взе хапчетата? - подкачих го,тръпнейки в очакване да видя реакцията му.

Аш намали темпо и подметна през рамо:

-Каза го откачената чернокоса,която донесе чук сред руини и срути една от останалите здрави стени.

Ухилих се и останах мълачалива,стъпваща след него по пътя ни към дванадесетия етаж. Дори само като си го помислех и числото изникнеше в съзнанието ми дробовете ми се свиваха и спазми обземаха стомаха ми. Накрая спряхме пред луксозна бяла врата от дебело дърво,за да може Аш да бръкне за ключовете си и да отключи портала към моя Ад на дванадесет етажа над земята.

-Ще влизаш ли,или като куче ще чакаш пощальона да донесе весника пред вратата? -повдигна вежди,правейки ми път.

Изръмжах и прескочих прага. Очите ми заподскачаха по красиви чаши,маси и дивани. Огромна стая с четири врати,водещи към останалите помещения, притежаваща големината на малко футболно игрище се разкри изцяло пред погледа ми. Гладно обходих все сантиметър от изяществото,за да знам,че ако когато ден умра,ще съм се докоснала до късче от прищевките на богаташите. Чух затварянето на вратата. А след него и завъртане на ключ,което ме изкара от мислите и бляновете ми. Сковано се обърнах към Аш,който захвърли ключа на дивана в средата на стаята и като някакъв див лъв започна да пристъпва към плачката си. Нямаше нужда да имаш много гънки върху мозъка,за да осъзнаеш,че аз бях в главната роля на сърната - вечеря на лъва.

-Знаеш,че за мен си като жена в цикъл,нали? - започнах да треперя,но не отсъпих. - Преди малко беше сериозен,после се пошегува,а сега си идиот. Кръговрата на живота ти,предполагам. - махнах с ръка.