Ch.21 - Труп за предястие

1.3K 139 17
                                    


"Отричането на чувства е признание чрез което не се налага да изказваш на глас истината. "

                            Сант Анел
______________________________

-Защо Аш те докара?

Огледах се стреснато. Не бях забелязала присъствието на Съншайн. На няколко метра над мен съквартирантката мк се протягаше през парапета между стъпалата и бялата й коса скриваше лицето й почти изцяло. Беше само по една от моите черни тениски и джапанки. Това момиче предизвикваше имунната си система.

-Влез вътре, ще премръзнеш! - скастрих я, отбягвайки въпроса.

Усещайки неудобсвто в ходилото при всяка стъпка пристъпих на следващото стъпало. Кракът ми не спадаше толкова бързо колкото трябваше. За жалост нямах пари за да отида на доктор и трябваше да стискам палци всичко да свършеше скоро.

-Добре мамо! - исумтя белокосата ми съквартирантка и цялото общежитие чу как затръшна вратата.

Изкачила всички стъпалата докуцах като ранено куче до вратата на общата ни стая и захвърлих ботишите си в ъгъла, преди да затворя. Неприятната миризма с която обувките се бяха сдобили ме отвращаваше дори повече от външния им вид. Трябваше да ги изхвърля. Изскимтях от болка и това, че трябва да намеря пари преди да се спусна направо върху леглото. В този момент Съншайн се надвеси над мен.

-Ставай! Няма да спиш, докато не ми кажеш какво има между вас с Аш.

Ръцете й пролазиха по кожата ми и започнаха да ме гъделичкат. Дори през умората и двете чаши уиски успях да почувствам гъдела.

-Между нас няма нищо,остави ме да си почина,мамка му! - простенах и я изритах със здравия си крак.

Съншайн загуби равновесие и тупна на своето легло.

-Не ти вярвам! - измърмори,докато шумолене от завивки се носеше из стаята.

Чаках цял час до слуха ми да достигнеле равномерното й дишане,което ясно да ми покаже,че вече спи. Съблякох се и взех хавлията си от шкафа, насочвайки се към общите бани. Тихо затворих вратата за да не сабудех своя Шерлок и със ситни стъпки достигнах помещението с душовете. Нямаше никой, което беше нормално за четири часа през нощта. Завъртях кранчето и хладката вода се спусна по мръсната ми и изпълнена с напрежение кожа. Мускулите ми се свиха,за да привикне тялото ми с ниската температура. Студа от отворените прозорци в коридора нахлу през вратата и кожата ми настръхна. Издишах през зъби и увеличих температурата максимално. Нямаше да помогне,защото топлата вода се бе свършила и това бяха остатъците от къпането на останалите студентки от общежитието. Въртейки кранчето нямаше как да не се запитам дали не исках Аш да беше различен и ако беше, дали бих искала да има нещо между нас.
След малко водата напълно изстудя и се наложи да спра душа. Бях стигнала до заключението, че исках да опозная белокосия си шеф,стога да ми позволеше. Въпреки всичко, той не ме уби. Не бях психотерапевт или не нещо подобно, но от опит знаех, че без един родител нещата отиваха в друга посока. Въпросът беше, имаше ли надежда за Аш?

Bad romance Où les histoires vivent. Découvrez maintenant