Bad romance

Ch.48 - Началото на нов край

"Истинският край настъпва едва когато се спусне непрогледният мрак. Тогава вече е късно за каквото и да било. Преди това всички малки "край" са просто началото на нещо ново."

Сант Анел
_______________________________

Мина доста време откакто стените на килията се срещнаха с мен за първи път. Това е среща,която не пожелавам на никого. Не съжалявах за нито една секунда,прекарана зад решетките. Имаше храна,за която не плащах. Често се трвожех за майка, но редовно й пишех и й се обаждах при всяка възмижност. Имаше телевизор. Интересно на какво е способно правителството за да се подсигури, че ще лъжеш хората дори в самия затвор. За всички други жени тук аз бях убила съпруга си,повреме на разгорещена вечер. Странно,защото никога не се бях омъжвала и още бях в университета.

Спрях да броя дните. Може би вече беше минал месец? Или бяха два? За този период научих доста.

Първо,че въпреки правителството,друга група наистина имаше. О,определено я имаше,защото брата на Трой съвсем сериозно се беше захванал с това да спре Аш,но и да използва оръжието за свои цели. Попитах защо и още странно,но получих отговор. Той искаше да го продава на черния пазар. За пари,разбира се. Хората правеха всичко за пари.

Второ: Аш също не се бе отказал. Това също научих от по-големият брат на Трой. Беше ядосан и се изпусна,че самият Трой е преминал от нашата страна. Защото аз винаги щях да съм на страната на Аш,дори да беше от лошите. Защото дълбоко в сърцето си,той не беше зъл. Постоянно си спомнях страха и шока в очите му,когато застрелях Лолипоп. Сигурно беше реагирал по същия начин и когато се изправих срещу ротата от полицаи на ЦРУ. Какво му причиних? Оплетох нещата още повече. Без мен щеше да успее. Бях сигурна, че без мен нещата нямаше да са в това положение.

Усмихнах се. Ако Аш ме чуеше, щеше да ме погледне с леденият си поглед, изразяващ всичките му думи. Щеше да ми каже без да си отваря устата, че всичко е водело към това. Било е неизбежно. Жалко, ще ми беше отнело толкова време да осъзная, ще Аш не е нищожеството, за което се представяше. Никога не бих му се пречкала, ако бях видяла през маската му по-рано.

-Сладко,сладко минало. - казах жлъчно на глас и прибрах тестето карти за да раздам наново.

Съкилийничката ми беше тук заради кражба. Нещо малко,може би пръстен. Във всички случаи по-малко от мен. Тук всички прошествия събрани заедно не бяха нищо пред моето.