Bad romance

Ch.24 - Тежестта на действията

В осем алармата на телефона ми се включи. Бръкнах в джоба на якето си и я изключих,но Аш вече се бе събудил.

-Добро утро! - промърморих и се изправих. - Закъснявам за лекции. Знам,че не обичаш да те командват,но трябва да ме закараш до университета по изкуства.

Когато ме чу да казвам това Аш скочи. Внезапно се разсъни и очите му се изпълниха с мистериозен изнтерес. Останах изненадана от рязката промяна в настроенията му. Както казах и преди,същинска жена в цикъл.

-Учиш изкуства! - отбеляза и малка усмивка се настани на устните му.

Усетих как всеки нерв в мен се напряга,изпъва,готви да избухне. Бузите ми започнаха да парят. Шефа ми стоеше на метър разтояние от мен само по боксерки,с разрошена от съня коса и типичния за мъжете дрезгав сутрешен глас.

-Да. - призвуча повече като въпрос,което ме наката да издуя бузи и да изпъча гордо гърди. -Точно така! Сега ме ще ме закараш ли?

-Имам работа във Филаделфия,така че,да. Изчакай да си взема душ. - каза и стана,насочвайки се към вратата.

Направих същото,само че за да го спра да излезе,затискайки вратата с ръка.

-Не може. Трябва да тръгнем сега,или ще закъснея. - уклончиво обясних.

Очите на Аш ме фиксираха и той се подпря на стената с лакът. Лицето му беше на сантиметри от моето.

-Мога да те закарам за две минути до края на града и дори задръстване няма да ме спре. Знаеш,че не се шегувам.

Дишането ми се учести и отместих поглед от съблазнителните му черти.

-Трябва да се отбия и през общежитието за раницата си и цигари. - пригладих с ботуша си килима от овча кожа.

-Нека да са три. - изсумтя и изблъска ръката ми,за да отиде в банята.

Въздъхнах и опрях чело в матираната й повърхност щом вратата се затвори. Реших,че мога да използвам времето за да разгледам снимките по шкафчетата и рафтовете. Ако имаше такива. Затътрих крака и заобиколих дивана. На никой от шкафовете не се виждахи снимки или празни рамки. Може би след смъртта на майка си не искаше да вижда нейни снимки.

"Или просто не е от този тип хора,които слагат свои снимки из къщата."

Преместих се зад дивана. Черната му тапицерия изглеждаше твърда,но когато прокарах пръсти по нея беше като кадифе. Издишах през зъби. Беше кадифе.