Bad romance

Ch.23 - Среднощни признания

*знам,че смених много корици,но обещавам тази да е последната* 🙏
______________________________

"Любовта е когато несъвършенствата на другия се превърнат в идеала, който търсиш у останалите."

Сант Анел
_______________________________

Замислих се.

-Значи не беше мъртав?

Аш се подсмихна и запали двигателя,подкарвайки към колибата. Явно нямаше да получа отговор на въпроса си. Спряхме малко над постройката до брега.

-Ще трябва да останеш тук за вечерта. Знам,че сигурно не искаш и не разбираш,но така ще съм сигурен,че си в безопасност. - обясни.

Прехапах устна,загледала в жилището му. Изобщо не личеше,че отдолу има великолепно такова,което няма нищо общо с дървената съборетина.

-Всъщност разбирам. Но от къде си сугурен,че никой няма да ни открие? Със сигурност ти си една от главните мишени,ако целта е нещо свързано с клуба. Не ми казвай, това е просто предположение.

Той прокара длан грубо през очите и слепоочията си, след което заговори:

-Права си,колкото по-малко знаеш,толкова по-добре за теб. - помисли на глас. - И няма да разберат,защото никой не знае къде живея. Собстеният ми баща смята,че съм мъртъв. - засмя се тъжно.

Докато мозъка ми асимилира казаното той вече излизаше през вратата и заобикаляше превозното средство. Мислех,че ще ми отвори вратата,но Аш не бе кавалер. Той бе много неща, но не и джентълмен.

-Хайде, студено ми е и съм сигурен, че на теб също. - помаха ми да го последвам.

Измърморих под нос няколко ругатни които включваха белият му задник и затръшнах силно джипа. Беше безмислено да питам за баща му,защото отново щеше да се направи,че не ме бе чул. Той не обърна никво внимание на трясъка,което ме наведе на мисълта,че джипа не бе негов. Масивната машина премига и малката червена лампичка за алармата започна да свети. Беше я заключил. Обърнах се и затичах подире му. Аш спря пред входната врата и извади ключовете от вътрешния джоб на якето си,оставяйки ключа от автомобила в задния си джоб. Чу се изщракване и вратата се отвори,разкивайки черните плочки в матово. Този път по матирания под не останах мои стъпки, но за сметка на това бях с отвратителните ботуши. Простенах и се подпрях на стената до входната врата. Аш вече се бе събул и някак неориентирано вървеше по коридора. Когато видя,че не го следвам,се обърна и смръщи вежди.