Bad romance

Ch.10-Следващия път ще го убия

-Харесва ли ти така? - закачи ме и удари ледчетата в чашата си.

Извъртях се и изругах най-продължителната псувня, която някога бях изричала. Краката ме боляха от напрежението да стоя в тази поза, а Аш само се наслаждаваше на излагането ми от коженото канапе. Истинска свиня. Извратен, гнусен и шокиращ те с всяка своя постъпка. Наистина се замислих няколкократно дали да не хвърля четката по него и ако успеех, да го накарах да се задуши като я глътнеше. Уви, имах лош мерник. Но с пистолет бях добра. Жалко, че нямах такъв у себе си. Сега щях да го изритвам в някоя канафка. Никой нямаше да се сети за него. Следователно - чисти ръце.

-Какво се замисли? Паяжините върху тавана на шкафа те чакат -засмя се.

Усещах очите му да шарят по всяка част от тялото ми. Стъпих по-напред и с опасно залюляване от страна на стола избързах с четката последната плоскост.

-Доволен? - попитах през зъби.

Стана точно това което се опасявах да не се случи. Стола се наклони назад и задните крака се извиха настрани, а килима се нагъна. Полетях и направих салто върху стола. Въпреки това, явно не бях изчислила правилно скока, защото се ударих в пода.

-По дяволите - простенах и разтрих главата си.

Целият череп ме болеше. Тила ми, който и посрещна пода, пулсираше нечовешки. Белокосия ми шеф се надвеси над мен, все така продължаващ да държи чашата с кехлибарена течност. Сините му очи се присвиха над лицето ми и той смръщи чело. Изправи се рязко и тръгна нанякъде. От позицията си на пода не видях къде, но когато чух вратата да се отваря, разбрах че излизаше.

-Във фризера над хладилника има лед. Искам да си се изпарила когато се събудя. Ще те накажа отново, ако не се явиш на работа пак.

Огледах се. Той май се шегуваше. Изправих се със скок, който усложни още повече положението и ми се зави свят. Улових се за стената и го видях размазано да напуска.

-Шибан нещастник! - изкрещях зад гърба му, преди вратата да се хлопне.

Буботещ звук прозвуча в ушите ми. Не успях да направя правилно крачка, но останах в съзнание. Боже, как успях да се ударя така? Стиснала здраво вратата на вградения хладилник дръпнах дръжката. Поех плика с леда най-отгоре, затваряйки вратата. Пролазих до стената и се опрях на нея с рамо. Дишах и издишвах дълбоко за да напълня всяка клетка с кислород, преди да разбия леда в стената и да побягна от стаята.