Bad romance

Chapter 4 - Неканен гост

"Дойдох. Видях. Направих ситуацията излагаща и си тръгнах."

- Надпис на тениска
_____________________________

Хората, които пазят душата си като гърне със злато и целомъдрието си, като огнедишащ дракон, не знаят що е махмурлук. Аз знам. Изключаем моментите на слабост в които съм правила стрийптиз на покрива на някоя сграда на непознат, пиян цяла бутилка повече от мен, - неща, за които предпочитам да не говоря, - болката на сутринта е неизмерима. Описанието което бих могла да й дам е десет по скалата на Брейлоу. Като да те налагат с метална бухалка за бейзбол в тила, докато притискат пакетче черен пипер в гърлото ти. Повръща ти се, главата ти сякаш е разцепена и ходиш като празна делва без капак. Междувременно мозъкът ти е изтекъл някъде, където само един бог знае. Агностик съм, но в онези моменти се молех да не си изкарам черния дроб повреме на някоя кихавица.

При дрогирането нямаш главоболие, нито спазми предвещаващи часове над тоалетната. Единствено леко замайване и дразнещо дезориентиране. Второто май се дължеше на слънчевите лъчи, огряващи леглото ми. Бях забравила да спусна завесите.

Спомените изплуваха в съзнанието ми като риби на сухо, мятащи се в плитчините на пресъхваща река. Простенах като настъпена жаба. Наполовина защото си спомних какво ми се беше случило и още толкова, защото зловонната миризма на пот се носеше сякаш от порите ми.

С раздразнение открих, че вратът ми се беше схванал от неудобната поза в която бях заспала. Разтривайки схванатите мускули се насочих към общите бани. Бях прекалено сънена за да взема халат и истински мързелива, за да си донеса шомпоан. По пътя грабнах сапуна на Съншайн. Щеше да ми свърши работа.

Отне ми един час да изчакам момичетата Ростър да се изнесат плавно като превзети актриси от душовете, да се изкъпя и да изпусна сапуна на Шай в една тоалетна, след което тиха като мъртвец да се мушна обратно в стаята си, където се подсуших с кърпа и облякох чисти дрехи. Погледнах часовника на нощното си шкафче.

- Присмиваш ли ми се? Това "осем и тридесет и седем" часовникова шега ли е?

Замерих тиктакащият негодник с мръсният си сутиен и грабнах чантата си. За миг вътре се озоваха химикалка и скицник. Сресах косата си преди да се отправя към университета. Почти бях излязла от стаята, когато вратата се отвори и почти ме лиши от четири пръста на лявата ми ръка.