Bad romance

Ch.33 - Топло посрещане

Руините от клуба стояха както ги бях намерила преди седмица. С Шевролета на Трой се оказахме пред тях за няколко минути. Още нещо,което Аш щеше да избегне с лудостта си към високи скорости.

-Да те чакам ли? - намали и паркира пред жълтата лента.

Задъвках долната си устна - навик, към който бях отвикнала предк да се запозная с Аш, - но в последствие кимнах в съгласие. Щеше да е добре да имам превоз,в случай,че нещо се случеше не по план.

-Успех! - пожела ми, като не пропусна да се усмихне укоръжително.

Но под пластовете щастие и искрена радост ясно прозираше тъгата. Повдигнах ръка и я поставих на бузата му. Кожата ми беше по-тъмна от неговата. Сигурно не излиьаше често или беше от Канада.

-Ти не си роден за да си вълк единак. Знам,че твоята собствена откачалка ще се появи някой ден. - съчувствено се усмихнах срещу него,след което го погледнах право в очите й му намигнах.

Трой беше добър приятел,дори играейки за лошите. Още не знаех колко лоши са тези лоши,но ако бяха като него, не страхувах от тях.

-Върви и не ме дразни повече! И помни, - сините му очи бяха изпълнени с увереност,карайки ги да блестят като сапфири. -Аз винаги ще съм тук за теб,стига да приемеш,че правя нещата извън закона.

Засмях се гърлено и отворих вратата.

-Разбира се,защото не всички ние го правим! - изплезих се и затворих след себе си.

Обърнах се с гръб към шевролета на Трой,закрачвайки по посока към срутеният до основи готик клуб. Черните стени и опожарените вещи бяха трудни за гледане,а най-лошото бе,че нямах представа къде да търся. Защо не бях попитала Трой? Той сигурно знаеше къде беше входа. Трябваше да е някъде,където никой да не го вижда и същевременно да е точно там,където можеше да бъде достигнат по всяко време. Застанах в средата на бившия дансинг, точно пред полу-срутеният бар. Опитах се да изключа всички странични мисли от съзнанието си и да помисля внимателно. Обходих с поглед всяко ъгълче от мръсните,покрити с дим и сажди тухли. Прегледах всеки ъгъл,всяко привидно скрито място.

Нищо.

Не намерих абсолютно нищо. Мобилния ми се изключи заради ниският процент батерия. Накрая изръмжах разярено и изритах стария бар от камъни. Мазилката се обели и одра обувката ми. Изведнъж съвсем откъслечен спомен от чертата,която ми бе оставил сблъска със стената докато слизах по стълбите се върна в съзнанието ми. Ядосах се на себе си. С какво ми помагаше това? Някаква неравна стена.