Bad romance

Ch.19-На по чаша уиски с Дявола

Почивните дни минаха доста по-спокойно,отколкото всеки друг ден през седмицата. Преосмислих случилото се и осъзнах,че вече се бях забъркала в кашата достатъчно дълбоко,че ако изръсеха за какво става въпрос вече нямаше да се изненадам.

Понеделникът също мина леко. Бях сервитьорка и успях да не изпусна нито един поднос. Забавях поръчките малко повече от тези като барман,но като цяло мина. Справих се.

Дойде вторник. Не беше като да не съм била сервитьорка през миналия ден,но когато Бри се приближи със зловеща усмивка на лице,усетих проблемите. Смърдяха на престаряла консерва. Корема ми се сви и храната ми пожела сама да напусне по обратния път.

-Имаш поръчка от маса тринадесет.

Кимнах и поех подноса. Под чашата имаше салфетка. Попринцип чашите,под които имаше салфетка бяха от ВИП зоната, от където идваха и поръчките за личен танц. Преглътнах и потърсих маса тринадесет. Беше във ВИП зоната,оградена с черна завеса от останалата част на клуба. А аз си бях помислила че тези два дни ще минат бързо. Опитах се да минавам между масите възможно по-бавно и грациозно. Преминах зад завесата и пред очите ми се откриха маси,пълни с изискани мъже с вратовръзки. Играчи. Плъзнах се между маса дванадесет и единадесет,за да оставя напитките на масата която бе поръчала,ала ръката ми беше спряна насред движението. Вдигнах поглед и видях един от мъжете да ме гледа изпитателно.

-Първо танца. - каза.

Брияна не се шегуваше,тези мъже не си играеха. Оставих цялата табла. Имаше само един пилон в отделението за специалните клиенти и той беше в средата между масите,малко над нивото на очите. Бляскащата повърхност на метала стоеше студена на пиадестала,чакаща да я използват. Никога преди не бях танцувала предивзвикателно,но сега щеше да ми се наложи. Вероятно щях да съм поредния труп за Аш или Вера,ако провалех бизнеса им с тези костюмарчета. Проблема ми не бе,че тези двадесет души зад завесата щяха да ме гледат. О,това не беше нищо! Главният ми проблем бе,че над ВИП зоната беше прозореца от офиса на Аш. На практика щеше да е като да танцувам за белокосия откачалник,а това никак не ми допадаше. Ето каква бе цената на един ден без работа. Въздъхнах напрегнато, поемайки си глътка от задимения и обгърнат с наркотик въздух,изкачвайки се по стълбите зад пиадестала.

-Отлично. - чух някой да казва и мъжа,който ми беше казал,че преди поръчките трябва да изпълня танца се подсмихна доволно,всмуквайки от дебелата си пура.