Ch.46 - Удар в засада

1.2K 128 55
                                    

"Трябва да слушаме гласа на разума,за да не носят любимите ни хора тежестта на потъпките ни."

Сант Анел
______________________________

≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈
Качих се до горе,за да взема якето си,което беше паднало снощи до леглото. Облякох се по пътя обратно към кухнята,където заварих Рекс да храни Съншайн със сурово тесто за палачинки. Замалко да се препъна в прага от изненада. Не можех да повярвам на очите си,за това когато не овидях Аш бързо поех по псока към хола. Стоеше до камината и разглеждаше книгите ми от сака.

-Това е лично. - изтъкнах и скръстих ръце пред гътдите си.

Ако потропах с крак щеше да е прекалено драматично,за това реших да пропусна. Аш прокара пръсти по корицата с релефно заглавие. Беше една от любимите ми поредици. Рядко четях, но страстта ми към книгите беше нещо мое. Само мое.

Когато бях малка, родителите ми ни с Ник не ни даваха джобни. Сами избираха какво ще ядем, ако изобщо ядяхме. Те определяха бюджета за всичко. За това с първата си заплата закупих няколко класики, дебели колкото тухла. Скрих ги на тавана и с месеци не ги отворих. Беше ме страх, че щях да чета бавно. Да се изложа пред себе си. После събрах кураж и така и не спрях да купувам по някоя поне веднъж годишно.

-Не очакваш да се извиня, нали? - каза, оставяйки книгата върху останалите.

Изсумтях и отпуснах ръце.

-Не. - потвърдих предположението му.

Веждата му се вдигна и той леко се намръщи,после се насочи към голямата входна врата. Последвах го в тишина, която ми беше неоходима за да разсъдя относно Никалъс. Защо беше приел? Дали изобщо знаеше,че е от лошите? Срещу собствената си сестра. Може би не му бяха казали нищо важно,а само го бяха примамили.

Въздъхнах уморено. Само няколко секунди и въпросите бяха стотици пъти повече от отговорите. Всъщност, единствения отговор който имах беше защо бе приел - пари. Беше дал едва ли не душата си на дявола,за някакви пари. Кой знае какво го караха да прави!

-За какво мислиш?

-За нищо.

Аш ми хвърли изучаващ поглед,целящ да отгатне мислите ми. Не успя и когато стигнахме партера,избута вратата за мен. Спрях и се заковах на място.

Bad romance Where stories live. Discover now