Ch. 3 - Провалено бягство

2.3K 197 38
                                    

Бях готова да заложа всичките си притежания, че корсета който Брияна ме накара да сложа е създаден от Светата инквизиция. Тоалетът ми се допълваше от панталонки, които едва успяваха да покрият малката Райли. Под скъпата ми — както би казала Съншайн, — mouní¹, два дантелени жартиера в черен цвят обгръщаха бедрата ми.  Видът ми завършваха лачени токчета създадени от някоя ревнива жена, притежавала комплекс за малоценност.

[mouní - прев. гръцки означава женски полов орган]

Със заставането срещу огледалото зяпнах толкова широко, че зъболекарят ми би ми дал медал. Много пъти бях виждала Съншайн да пробва подобни дрехи в магазините, но никога не бях посмяла да избера някоя за себе си. Готиката ми харесваше както розови еднорози на пижама. Въпреки това не можех да я нарека стил за всекидневието.

Човек не може да си изкриви чак толкова душата.

- Изглеждаш чудесно! - увери ме Брияна.

Приближи се за да захване косата ми с черна шнола. По аксесоара се мъдреха малки фигурки на череп.

Изпитвах съмнение относно "чудесно". По-скоро бих използвала ужасяващо.

Приличах на актриса в много по-палав вариант на "50 shades grey". От онези които качват в интернет, за да може самотници пред екрана да... Схванахте идеята.

Издишах бавно и дълбоко, за да не налетя върху Брияна като ядрен снаряд над Херушима. Въображението ми започна да разиграва всевъзможни сцени: в някои Съншайн пееше на японски "I'm too sexy for my shirt" облечена със същите дрехи. В други Брияна се превръщаше в очертание с тебешир.

С всяка изминала минута раздразнението ми нарастваше. Ако можех да го изобразя като балон с хелий, то сега балонът трябваше да се носи над Бостън като дирижабъл.

Не мога да повярвам, че си го мислех, но исках просто да се прибера в общежитието. Щях да се натъпча с висококалоричните чипсове, останали от последната ни кино вечер със Съншайн. Накрая щях да настроя чакрите си на вълна "как да проспя лекцията на професор Уилис", както правех всяка сряда вечер преди да се хвърля в леглото.

Не страдах от еротичната фантазия да покажа тялото си в клуб за отдадени фенове на Брам Стокър. Това повече звучеше като работа за Брейлоу.

Дали изобщо нещо от това щеше да се случи, ако бях взела пропуска си?

- Вземи - в протегнатата си длан държеше чифт кожени ръкавици.

Bad romance Where stories live. Discover now