Bad romance

Ch.28 -Пепел и пустош

Не само деня в който не ходих на лекции мина. Цяла седмица след като напуснах и Вероника ме заплаши никой не ме бе потърсил. За Бул и Вера разбирах,но Аш и Брияна? Изобщо ли не им липсвах? Вярно,бях работила в клуба само две седмици,но аз наистина очаквах поне един от двамата да се изпише на проклетия екран на телефона ми и да пожелае да попита какво не е наред. Аш ме бе заплашил,че ще ме накаже,ако не отида на работа. Явно всичко са били празни приказки.

-Райли,добре ли си? Хвърляш мобилния си от единия ъгъл на масата в другия сякаш го гориш в Ада. - вметна Съншайн от стола си.

През слънчевите й очила в наситено лилаво почти не можех да видя очите й. Нямам никакво обяснение как се съгласи да дойде с мен на кафенето. Имам предвид,че й казах,че имам нужда от разпускане,а за нея това беше като да кажа,че искам да получа алкохолно натравяне в накой готик клуб.

Изведнъж в кафенето се включи телвизор. Обърнах се само наполовина в стола си,за да видя как някаква възрастна жена е подрпяла ръка на дистанционното и се чуди какво е натиснала. Но не с ръката си,а задника,който беше колкото имота на чичо Джон. Нямах чичо на име Джон,но ако имах,щеше да е слаб и изнемощял от години работа стар човек,който обработва всяка минута от живота си двудекаровата си земя.

-Остави тая тенекия да падне от проклетата маса и виж какво дават по телевизията! - ръчна ме силно в корема,при което дългите й нокти се забиха в плътта ми.

Извиках и пернах ръката й настрани. Очите ми се насълзиха от болка.

-Ще отрежа тези орлови куки когато заспиш! - просъсках и разтривайки корема си,който беше потърпевш без причина,погледнах малкия телевизор на стената.

Нито аз,нито Шай гледахме телвизия в общежитието,по простата причина,че не виждахме смисъл. Тя винаги беше някъде навън,а аз се занамавах с всичко останало. Но дори да гледахме,новините никога нямаше да са канала,който щяхме да превключим. В момент като този осъзнах каква грешка съм допускала.

-Това е...

-"Bad romance", да. - довърши приятелката ми,докато сваляше очилата си и гледаше екрана.

Не можех да мигна. Страхувах се,че ще се окаже реалност. Репортерка стоеше пред риуните от клуба и протягаше ръка назад,забила поглед в камерата. Гласът й беше делови,за нея това бе поредния репотаж. Работа,която вършеше.