Bad romance

Ch.38 - В капана на вълка

"Любовта идва в малки парченца. Ако си търпелив и изчакваш,накрая ще можеш да усетош ситост."

Сант Анел
_____________________________
Аш се настани на дивана и изчака да седна върху бедрата му. Плахо пристъпих напред. Със свободната си ръка се улових за рамото му и седнах в скута му. Чувствах се като малко дете,което си харесва някой голям и той му е позволил да седне в него. Беше повече от странно.

-Отпусни се,не хапя. - засмя се и посегна към вилицата.

После осъзна,че се нуждае от още една ръка за да отреже парче с ножа. Главата му клюмна напред.

-Добре. - промърмори. - Ще ми сътрудничиш в собственото си хранене,защото сложих белезниците прекалено рано.

Усещах раздразнението в думите му,прикрито от маската на безразличие. Подсмихнах се тихичко и му помогнах да отреже парчето. Острите зъбчета на вилицата се забиха в крехкото месо със сос и той го понесе към устните ми.

-Ако ме наръгаш... - започнха,но вилицата нахлу в устата ми преди да довърша мисълта си.

Милиони вкусове изригнаха и вкусовите ми рецептори полудяха. Майка ми не беше от най-добрите готвачи - тортите бяха нейната силна страна. Но това... това беше едно от най-вкусните неща,които бях опитвала някога! Бе така приятно и леко хрупкаво,че не издържах и простенах от удоволствие. Аш се забавляваше,докато поднасяше следващата хапка към устните ми. Имах чувстото,че задоволява някакво странно свое желание,гледайки ме как ям храната,която беше сготвил. Беше зловещо и секси едновременно. А също и сладко,но нямаше начин да го призная някога на глас.

-Стой! - усмихнах се и облизах соса от устните си - Чакай,ти няма ли да ядеш? - погледнах лицето му,набръчкала чело.

Небето беше като фон на сивите му очи,искрящи като течно сребро. Розовия му нюанс се въргаляше сред пухваите облаци,в един от ясните дни на есента.

-Какво намекваш?

Всъщност,не намеквах нищо,но въпроса му породи едно тайно желание у мен.

-Бих искала да върна жеста. - повдигнах рамене. -Ако ми позволиш. -вметнах.

Един кичур бяла коса падна над челото му и не издържах на импулса да го избутам назад.

-Вземи вилицата. - посочи със своята към масата.

Усмихнах се на една страна и повдигнах вежда. По начина,по който бях седнала това значеше да направя арка,извивайки гърба си настрани и предоставяйки му гледка към гърдите си през деколтето на блузата. Наведох се назад,чувайки тихото му ръмжене. Усещах гръдния му кош,кийто забърза издишването и вдишването си. Беше ужасно забавно. Пръстите ми се свиха около дръжката на металната вилица и забодох края в последното отрязано парче. Набодох и малко от зеленчуците,преди да ги насоча към плътните му устни. Беше чисто мъчение да гледам как отваря уста и поема храната вътре,след което захапва на шега вилицата и ми се ухилва. Поех си дълбоко дъх и плавно прокарах острите краища по плътната му долна устна. Бавно видях как потънаха навътре,а кръвта направи зоната около мястото още по-розова.