Bad romance

Ch.43 - Без изглед към спасение

Беше петък. Денят,в който Аш щеше да замине за Балтимор,заедно с Рекс и още от хората си,за да спасят брат ми. Бяха говорили по телефона миналия ден за да преговорят плана,а аз се правех,че чета книга в хола. Аш не бе успял да затвори плътно вратата към кухнята,защото милото ангелче Фрейс,тоест аз,напъхах малко топче от перлите в банята между прага и дървената плоскост. Говореха за брат ми,разбира се,че щях да съм наясно с всичко и да открия начин да дойда с тах. Бях измислила всичко,изпипала плана до съвършенство. Когато стана време Аш да тръгва,му извиках да се пази.

-Разбира се. - чух го да сумти от долния егаж,след което трипота от затварянето на вратата проехтя в цялата къща/имение.

Само едно премигване по-късно бях станала от леглото и бях надянала зелена блуза и якето си върху нея. Претичах по стълбището. Закачих с нокът ключовете от кукичката по пътя към вратата и бързо се вмъкнах в ботите си. Вързах косата си на хлабав кок и сложих зелена шапка. Бях чувала някъде,че зеленият цвят те прави по-малко набиващ се на очи. Поставих ръка на бравата и леко открехнах вратата,а малкия процеп бе достъчен да изкрещя при срещата ми със изкрящо пъстри очи и късо подстригана коса. Рекс ми се ухили и избута вратата,като внимаваше да не ме удари.

-Здравей гугутке! Гълъба ти отлетя,но знаеше,че ще опиташ да избягаш и ми каза да те пазя. Богове,защо си облечена като таен агент? - засмя се и дълбоки трапчинки,по-дълбоки от тези на Аш разцепиха бузите му с наболата брада. - Не е учтиво да зяпаш. - подхвърли и затвори вратата.

Още стоях като гръмната до стената. Всичките ми планове бяха заминала по дяволите заради Рекс и шибаната предвидливост на Аш. Гневно понечих да забия ръка в стената,но Рекс ме изпревари и я улови. Не му костваше никакво усилие. Този мъж беше като скала. Беше чиста глупост да остави него да ме пази,когато беше така нужен за срещата.

-Ще си счупиш кокалчетата,а после шефа ще ми надупчи топките. Моля те,дай ми да те закарам на лекции или където ще ходиш,а после да те върна невредима,за да сме сухи накрая,става ли?

Кимнах разсеяно и му подадох ключовете от мотора. Той ме погледна под спуснати вежди.

-Жено,няма да умираме. Ако мислиш,че Аш кара като ненормален с мотора,то никога не трябва да ме виждаш как аз карам. - той взе ключодържателя на орел и го закачи на кукичката за шаловете. - Ще пътуваме с джипа на Аш.