Bad romance

Ch. 5 - Под прикритие √

" Господ създал света в седем дни, но му отнело девет месеца да създаде мен.
Така че откровено казано, аз съм голяма работа.”

— надпис на тениска

_______________________________

Аш

     Изкуственият мустак ми докара сърбеж. През няколко минути свивах устни за да го раздвижвам, но досадното сърбене не спираше да ме тормози. Поне изкуствените вежди не ми причиняваха такова неудобство. Може би се дължеше на факта, че част от тях залепнаха за ризата докато я обличах. Което се случи секунди след като ги бях сложил.

Сега не беше най-удачният момент да провалям дегизировката, тъй като денят едва започваше. Въпреки това не ми отне дълго, преди да сваля ужасната шапка от главата си. Последва я тясната перука.

Това е друго нещо — помислих си, щом прокарах пръсти през собствената си коса за първи път от час.

Захвърлих перуката върху таблото на колата. Далеч от погледа, далеч от сърцето.

Ти Рекс се присмя на търпението и сериозността ми спрямо задачата. Той самият не можеше да я приеме насериозно. Седеше на седалката до щофьора и подмяташе забележки още от тръгването ни. Но аз бях подготвен. Познавах го по-добре от . Не бях очаквал друго държание.

— Не си създаден за мисии под прикритие. — каза, целейки да ме поздразни.

Ествествено, аз не се вързах.

И сам го знаех. Исках просто да се подсигуря, че новата ми сервитьорка и бъдеща барманка не планира да се свърже с ченгетата. Ако се стигнеше до там можех да се справя с тях, но ако някак изтечеше информация... Никога не беше изключено някой от полицаите които ме познаваха да свържат две и две и да се досетят, че още ровех по случая с Аника Колман. 

— Ето я.

Наместих се по-удобно в седалката.  Очите ми се насочиха към общежитието. Наистина беше чернокосата досадница.

Опипом си поставих колана.

— Имаш набито око.

— Бива си я.

— Така е. Въпреки това не е нищо ново под слънцето.

Ти Рекс сви рамене и отпи от кафето. Очите му се притвориха от удоволствието, което му причиняваше любимата му напитка.