Bad romance

Chapter 2 - Оживял карнавал на ужасите √

"Сарказъм - защото да убиваш хора е незаконно."

- Надпис на тениска

______________________________

Ако някой беше забелязал влизането ни, то по реакцията ми сигурно се питаше:

"Тази ходила ли е някога на клуб?"

Разбира се, че бях ходила!

Причината за увисналата ми до пода челюст беше, че този клуб надминаваше най-смелите ми представи за готика.

Раздвижих се в опит да оставя по-голямо разстояние между мен и похитителят си. Действието ми бързо беше регистрирано.

- Нима вече искаш да си тръгваш? Защо преди това не се огледаш внимателно? Може да ти хареса.

Не и колкото начинът по който ти стоят тези дънки, помислих си, но прехапах език навреме.

- Не искам да бъда тук.

Обърнах се за да си вървя, но представилият се за шеф не помръдна от мястото си.

Ясно. Нямаше да е така лесно както ми се искаше.

Огледах се за Съншайн. Тълпата беше толкова многобройна, че щях да открия по-лесно игла в куп сено. Приковах възможно най-заплашителния си поглед в псевдо шефа.

- Мръдни се от пътя ми!

- Никъде няма да ходиш. Не и точно когато те открих. - пръста му посочи столовете по посока на бара. - Сядай!

За да се подсигури, че ще изпълня нареждането, извади пистолет със заглушител. Постави го върху полираната повърхност в предупреждение.

Преглътнах обидите които напираха да се излеят от устата ми. Трябваше да укротя характера си. Съвсем мъничко, колкото да се измъкна жива от тук.

Време беше да включа госпожица протакане в разговора.

- Тук е пълно с хора. Не можеш просто да ме застреляш.

Веждите му леко се повдигнаха нагоре.

Нима ми се присмива?

Похитителят ми се настани на един от столовете, които посочи по-рано. Реших да остана права.

- Клубът е мой. - сви пръсти и бармана веднага му наля питие в голяма стъклена чаша, която издрънча на ониксовия бар. - Имам хора навсякъде. Дори в полицията. Да не мислиш, че нямам парите да покрия няколко престъпления?