Bad romance

Ch.32-И за амнезията има лек

"Тези,които те обичат истински,ще направят всичко,за да те защитят от опасността."

Сант Анел
____________________________

Събудих се от студена течност,заливаща лицето ми. Вдишах дълбоко и подкскочих от ниската температура на водата,която Съншайн току що бе изляла с кофата върху мен. Изтръсках глава като куче. Дългата ми черна коса изпръска капките навсякъде в стаята. Видях Трой до мен,придържайки главата ми,а тревогата едва не избиваше през кожата му. Засмях се и го избутах назад.

-Чудесен начин да ме събудите,откачалки такива. Трой,съжалявям,че разходката ни е свършила със заспиването ми,но се чувствам ужасно,а мисля,че е най-добре да си вървиш.

Истина беше. Главата ме болеше ужасно силно,а кожата ми беше покрита със студена пот. Исках да си взема душ,да изпия някое хапче и да заспя поне два дни. Съншайн захвърли кофата и бясна ме улови за косата. Беше малко,ако кажех,че изглеждаше като разярена дива котка.

-Ти можеше да умреш! - просъска всяка дума бавно в лицето ми. - Свестяваме те от няколко минути! Пила си три чаши с мента и чак след третата си започнала да усещаш дрогата. Ти какво си,свръх човек? Не усети ли по-различния вкус мамка му?

Изритах я в корема и тя падна на пода. Улових главата си с две ръце и внимателно се изправих.

-Ако извикаш още веднъж,ще спиш пред вратата! - казах сериозно.

Простенах от болка и се тръшнах назад в леглото. Трой стоеше до мен и видимо се чудеше как да постъпи.

-Върви си. - оформих с устни и зарових лице във възглавницата.

Чух го да си разменя довиждане със Съншайн,а после вратата на стаята ни се затвори. Приятелката ми не каза нищо,но я слушах поне пет минути как разливаше кофата,докато я влачеше по коридора,пълна до горе. Вечерта я излях през прозореца,след като Белокоска заспа. Не можах да мигна от главоболието си. Къде беше Аш сега,за да ми даде от хапчетата си? А защо аз самата не купувах такива? Щях да тръсна глава от мисли за белокосия нещастник,но после осъзнах,че това само щеше да усложни нещата. Той беше мъртъв. Започвах да губя надежда. Ако не бе,тогава не му пукаше достатъчно за мен,че да дойде поне веднъж.

На сутринта Съншайн стана от алармата ми за лекции. Бях силно изненадана,когато започна да се подготвя за да излиза,но ченето ми достигна пода чак когато я видях да подрежда чантата си.