Bad romance

Ch.35 - Танц със смъртта

Минаха два дни откакто бях видяла Аш в онова място под земята. Вече започвах да се двоумя дали съм изтълкувала правилно действията му в онзи ден. Той ме бе целунал. Два пъти.

Но после ме отблъсна.

Въздъхмах продължително и уморено. Кафе машината изпука и се наведох за да взема горещото си мокачино. Загърнах се с шала и якето си,насочвайки се към университета. Бях си купила нов скицник с парите от Трой и сега имах с какво да запълвам времето си повреме на лекциите.

Професор Кейси беше болен и го заместваше някой,чиято фамилия ужасно ми напомняше на тази на Трой. Когато мъжа влезе едва не изпуснах чашата си и не се полях с мокачиното. Беше истинало,но щях да направя голямо петно. Професора беше като по-възрастаната версия на Трой. Същите дълбоки сини очи гледаха зад очилата с тънки метални рамки,докато се представяше. Значи бащата на Аш беше учен,а този на Трой - професор. Тези момчета можеха да имат толкова хубав живот за разлика от моя,а се бяха заели с огнестрелни оръжия,изкарващи лазер вместо куршуми. Облегнах се в стола си и започнах да драскам скици на новия ни преподавател.

Часове по-късно след като лекциите приключиха,си тръгнах и звъннах на Съншайн. Попитах я дали иска да излезем до някое кафене,но тя твърдо отказа и ми затвори без да ми даде шанс да я убедя. Оставаше само Трой.

-Свободен ли си?

-Райли,започна да ти става навик да ме разнасяш навсякъде като някаква кукла на конци. -последва прозявка. - Да,свободен съм. - простена с недоволство.

-Супер,чакам те пред общежитието. - изритах един едър камък от пътя.

-Какво стана с Аш? Защо не излезеш с него? Двойка сте,нали? - поинтересува се.

Трябваше да се сетя по-рано,че той не знаеше какво се бе случило след като влязох.

-Ще ти разкажа когато дойдеш. Побързай,не обичам да чакам. - примърморих и натиснах червеното копче.

Прибрах мобилния си в раницата и се подрпях на стълбите,за да уплътня времето си в рисуване на гледката към небето над Бостън. На Трой му отне повече от обикновенно да пристигне. Грабнах нешата си и се затичах към Шевролета му.

-Забави се. - отбелязах и затворих вратата.

Косата му беше разрошена и очите му ме гледаха сънено. Засмях се и я разроших още повече. Той затвори очи и изкриви устни в раздразнение.