Bad romance

Ch.44 - Време за размисъл

"Ако обикаляш в кръг е важно да сменяш посоките. Така има шанс да се пресрещнеш със собственото си аз и да му кажеш,че трябва да спре,докато не е прекалено късно."

Сант Анел
_______________________________
Изчаках напрегнато обявяването за края на лекцията. Професора, чието име не бях обърнала внимание,през цялото време ми хвърляше незабележими погледи. Но понеже аз самата не откъсвах очи от него и следях всяко негово движение,ги видях всичките. Проучваше местоположението ми и проверяваше дали не съм намислила нещо. Бях,но той нямаше как да разбере това.

-Свободни сте. - каза след като времето изтече и нямаше какво повече да каже по темата.

Признавах му го,беше до сущ като някакъв професионалист,но аз знаех какъв е и нямаше как да ме подлъже. Изплъзнах се сред тълпата от състуденти и тръгнах към изхода. Никой не ми обърна внимание. Предимството да си аутсайдер и да се страхуват от теб.  В колата Рекс ми бе продиктувал номера си и сега го набрах,изчаквайки да ми вдигне. Направи го след третото позвъняване. Звучеше запъхтян и зает с нещо.

-Ъм,Рекс? - огледах се за брата на Трой. - Ще дойдеш ли да ме вземеш? Имаме проблем.

-Къде си? Идвам веднага. - чу се женско мрънкане,след което закопчаване на цип.

Стана ми неудобно. Обясних му,че ще отида до общежиетието за да преупредя Съншайн,но той ми забрани и каза да остана сред хора. Колкото повече е тълпата,толкова повече няма да предприемели действия и съм щяла да бъда в безопасност - това бяха неговите думи. Изпъшках на логиката му,но приех. Беше прав. Затворих и изчаках на стълбите. Студения камък под задника ми беше напоен с лед и якето ми замръзна. Когато Рекс дойде,беше малко намръщен. Почувствах се зле,че го бях прекъснала. Сигурна бях,че имаше нужда от разпускане.

-Ставай. - повика ме с ръка,подпирайки се на вратата.

Очите му прескачаха по заобикалящите ни,но скоро всички се прибраха за следващия час и останахме само двамата.

-Хайде Райли,нямам цял ден! - изръмжа.

-Добре,задник такъв. Само че дупето ми се заледи за стълбите. - изсъсках в отговор.

Рекс се ококори и прихна в неконтролируем смях. Така силно се разсмя,че няколко висулки от дърветата паднаха и той се засмя отново. А тъкмо беше започнал да се овладява. Стиснах челюст и ръце в юмруци.