Bad romance

Prologue ✔

Спомените са коварни. Подли хвъркати създания, които шушнеха мъчните си песни и те караха да се свиваш в ужас и агония. Всичките познания които натрупах през годините в последствие, биха могли да спасят Аника Колман от злочестата й съдба.

Съдба, казват хората. Защо никой не го нарече престъпление?

В момента капките дъжд се удряха в желязните ограждения отвъд тревистата местност пред южната част на Хайд Парк. Успяваха да заглушат тихите въздишки на недоволните от ранния час лондончани. Малки стъпки от детски обувки бяха оставили кални следи в пръстта до фонтана. Със старите си ангели държащи Божият син, той вече половин век приютяваше бездомници в подобни влажни септемврийски утрини. Собствените ми стъпки бяха безшумни и внимателни, докато съсредоточено заобикалях мокрият кашон на възрастен мъж. Беше сгушил мършавото си тяло в овехтяло палто с едри кръпки.

Неочаквано, мъжът се раздвижи. Навярно виновен беше развълнуваният голдънретривър със спластена козина, който въодушевено заудря с опашка при вида ми. Продължих към целта си - пейка под голямо дърво, способно да приюти стотици катерици. Намираха се само на няколко метра от фонтана. Гласът на лейтанант Паркърс ме посрещна отдалеч:

- Подранил си.

- Имам да свърша няколко неща.

Уклончивият ми отговор накара мъжът да свали очилата си и да погледне в моя посока. Лишените си от пигментация очи ме караха да изпитвам задоволство - един от виновниците беше наказан. С възрастта лейтенанта бавно губеше зрението, което медицината му беше върнала при раждането. Сега веждите му се събраха на възел над основата на носа, обръмчавайки същите тези почти слепи очи. Опитваше се да ме сплаши, показвайки ми типичната за лейтенат Паркърс физиономия на кораво ченге. Скръстих ръце на гърдите си, стараейки се събеседникът ми да забележи пистолета в кобура ми.

- Същият си като баща си. Вие от рода Колман отказвате ли се изобщо?

Подсмихнах се на обвинението. Изпълних се повече с гордост, отколко с оскърбление.

- Каквото сеем, това жънем. Доброволно поех ролята на косач. Виждам, че няма кой друг.

Паркърс промърмори нещо, но силният дъжд ме лиши от така или иначе лишените от смисъл негодувания на един сърдит старец, който се е криел зад папки през целия си живот.