Bad romance

Ch.45 - Стените падат и сърцата се отварят

Аш веднага се пресегна напред и ме прегърна.

-Не скъпа,той е добре.

Толкова бях зашеметена от новините,че факта,че ме нарече скъпа остана на заден план.

-Как знаеш това?

Стегни се Райли,казах си,не получавай пристъп на истерия.

Боже,исках да ги избия всичките. Стиснах силно ръката му в своята.

-Как можеш да знаеш това, Аш? - очите ми прогаряха дупки в красивото му лице.

Сивите му ириси потъмняха.

-Имаха топлинни камери. Усетиха ни още преди да приближат достатъчно,че да стреляме. Разбраха,че нямахме намерения да даваме оръжието. - обясни.

- Отивам да си взема душ. - тихо каза и ме пусна.

Кимнах замаяно. Мозъкът ми беше станал на желе,удряше се в стените на черепа ми и се мъчеше да приеме чутото. Аш се бе провалил. Но Ник беше жив. С бързи крачки го догоних по стълбите.

-Как тогава знаеш,че Ник е бил с тях?

Исках да чуя отговора. Трябваше да чуя отговора. Аш намали темпо и ме огледа намръщено. Това беше сериозният и опасен Аш,когото познавах.

-Видях го в шибаната кола.

Объркана, продължих да крача подире му.

-Видял си Ник? - не можех да осмисля новините,които ми поднасяше една след друга.

Беше твърде бързо,а аз - прекалено неподготвена. Плътните му устни се извиха в усмивка,излъчваща злост.

-Той дори не се съпротивляваше. - обясни бавно,гледайки ме право в очите. - Брат ти не носеше белезници и беше в съзнание. Наречи ме негодник,но смятам,че са го привлекли на своя страна.

Точно за две секунди всякаква почва беше отнета под краката ми. Останах безмълвна. Какво можех да кажа,дяволите ме взели? Че той никога не се почувства добре сред нас? Винаги беше търсил начин,да се докаже и да донесе пари у дома,като истински мъж. Да накара майка ни да се гордее,като й купи нещо за Коледа. За това ли се беше продал? За пари?

-О,Боже... - бе единственото,което успях да
кажа.

-Всичко наред ли е? - Съншайн се бе събудила и стоеше до Рекс.

-Не. - казах глухо. - Нищо не е наред.

-Успокой се. - посъветва ме Аш.