Bad romance

Ch.40 - Проблемите се задават

Засмях се с него,преди да посоча към вратата.

-Можеш да тръгваш. - съобщих.

Белокосия мъж до мен скръсти ръце пред гърдите си,като по този начин изду бялата тениска.

-Предпочитам да не го правя.

Облизах устни.

-Няма да се къпя,докато си тук. - отсякох,но не с такава сигурност,каквото ми се искаше.

Аш се подмихна и постави ръка на стената до главата ми.

-Сега не се къпеш.

Повдигнах вежди питащо. Какво искаше? Намека беше ясен като небето над Филаделфия,но въореки това аз не го разбирах. Аш се приближи и захапа долната ми устна,сякаш за да ми даде жокер.

-Няма да спя с теб!

Имах чувства към него,но ако го направех,връзката ни щеше да стане само плътска. Познавах този тип взаимоотношения и нямах намерения да го направя. Майка ми щеше да е горда,че стоях пред това изкушение и стойчески не отсъпвах от позицията си,дори влюбена до уши.

-Не съм искал това. - усетох устните му под ухото си,карайки ме да потръпна от екстаз. - Просто ме целуни Фрейс.

Затворих очи и го придърпах за тениската към себе си. Устните ни се сблъскаха първо нежно,но после нещата загрубяха и бях притисната срещу стената. Докато се усетя дишах тежко и мачках косата му в шепи,увивайки крака около ханша му. С последно гризване на долната ми устна той се отдръпна назад,а мъжка усмивка на веселие се прокардна по устните му,променяйки напълно мрачното му изражение от преди минути.

-Добре,че те спрях. Щеше да ми се нахвърлиш и без мое позволение. - пошегува се.

Но на мен не ми беше смешно и бузите ми пламнаха. Измъкнах се от ръцете му и скочих на крака.

-Знаеш ли,май предпочитах предишния Аш. Излизай!

Плътните му устни се извиха още повече в усмивка,разкривайки всичките му бели зъби. Беше толкова красив,че ако имах фотоапарат щях да го снимам и да го закача над леглото си в общежитието.

-Дадено шефе! - изкозирува и с маршова стъпка напусна банята.

Това не беше Аш. Аш беше злобен задник,който изгнорираше всичко,което казвах. Мъжът,който спеше с всяка от клуба. А за една вечер бях успяла да поставя толкова усмивки на прекрасните му устни,че не знаех дали очите ми някога ще погледнат към залеза по същия начин. Въздъхнах и подпрях чело на стената.